No more feelings, no more pain.

25 Глава -,, В случай,че искам да те намеря когато се събудя"

             Поемаш дълбоко дъх и издишаш, отново и отново..Нормалните хора го правят, за да се освободят от напрежението..Е, аз или не съм нормална или това наистина не е най-добрият начин да се отпуснеш.Не съм допускала,че бих могла толкова да се притеснявам от излизането на сцената.Сега обаче когато подавам глава зад завесата, виждам поне 500 души насядали, в очакване на концертът, който сме подготвили и нещо сякаш ме стегна..Колкото и да се опитвх не можех да прикрия факта, че цялата се треса от нерви.Обикалях напред-назад и пречупвах пръстите на ръцете си.

Музиката спря и се разнесе силна вълна от аплодисменти.Момчетата от групата влетяха много развълнувани, а заедно с тях и Карол, която за малко да ме отнесе като ми се метна на врата.

-Изживяването е уникално..Нямам думи - каза задъхано - Какво мислиш?Добре ли бяхме?

-Разбира се.Представи се блестящо - отвърнах, макар и да не чух много от изпълнението им.

-Благодаря ти - усмихна се и ме гушна отново - Късмет и на теб.Ще се справиш

Аз само кимнах и се направих на корава.Тя отиде в съблекалните, а аз имах последни секунди момент на успокоение.

-Хей - гласът на братовчед ми се разнесе зад мен - Нервна ли си?

-Нее - постарах се да изглеждам убедително, но съдейки по физионом,ията му изобщо не бях - Добре дее, мъничко.

-Няма нищо лошо в това да си притеснена.С всички е така, но повярвай ми преживяването е невероятно.Ще ти хареса. - увери ме и хвана ръцете ми - Кажи и Агус - обурна се към момчето, идващо към нас

-Така е..Всичко ще бъде наред - добави и сложи ръка на рамото ми, при което аз потръпнах  - А и аз ще бъда там и ще държа ръката ти. - топлата му усмивка ми вдъхна кураж

-Момчета благодаря ви

Може би трябва ше да добавя ,,за всичко", но не исках сцената да става прекалено прочувствана..Или пък исках? Вече не съм сигурна за абсолютно нищо.Просто ги прегърнах и ги стиснах така силно.Вдишах от аромата и на двамата и вече всичко беше наред.Е, освен онази топка в стомаха ми, която не ми даваше мира.

-Хайде.Късмет.Покажи на какво си способна - Руджеро ме целуна по бузата и отиде да търси Кар,за да я поздрави за изпълнението и.

Още преди да преброя до 10 чух да обявяват имената ни и отново се стъписах.Беше наш ред да излезем на сцената.Бързо хванах ръката на Агус и преплетох пръстите ни.Той ми кимна, искаше да ме удбеди че всичко ще бъде наред.Докато успея да предприема каквото и да било вече се намирахме на голамата сцена, където цялата публика беше вкопчила поглед в нас.Натъкнах се на лицето на Луз.Тя стоеше на 1 ред и също ми кимна и се усмихна.Мелодията засвири.Това че той първи запя ме успокои много.Танцувах заедно с него и когато дойде моят ред просто се оставих на моментът да ме завладее.Отпуснах се и мисля, че се получи много добре..Оттук нататък страхът изчезна.Сякаш на сцената бяхме само аз и той.