6 Глава- ,,Не знам какво е да имаш най-добра приятелка"

360 30 14
                                        



            Размърдах се от настоятелното звънене на телефон..отворих очи..все още бях в стаята на Валъри, а Руджеро спеше сладко в скута ми.Вратът страшно много ме болеше..бях се схванала и изгарях от желание да стана и да се разтъпча...Изкарах телефона на братовчед  си от джоба на дънките му...беше ми интересно кой е толкова настоятелен толкова рано...Карол..Хм, вече си бяха разменили и телефоните..ама разбира се, вчера когато ни спря се поздравиха, но не се запознаха, явно вече го бяха напранили...спря да звъни и доста ме улесни.Погледнах часа..беше точно навреме, не сме закъснели и той нямаше да мрънка..Спеше толкова сладко и не ми се искаше да го будя, но трябваше..Погалих леко лицето му и той се размърда.

-Ммм...какво има?

-Трябва да ставаме...заспали сме тук...ще закъснеем хайде..-той не обърна внимание на думите ми и още повече затегна хватката около кръста ми..Явно така нямаше да стане...хванах един кичур от косата си и започнах да го гъделичкам по носа..той помръдна носа си, но отново не отвори очи...спеше като труп, а аз продължавах с опитите си да го събудя...секунди по- късно изпищях, а гърбът ми опря пода...отворих очите си, които бях стиснала, а братовчед ми се беше надвесил над мен и се смееше

-Добро утро и на теб...-усмихна ми се и целуна нослето ми...после го захапа леко, естествено колкото да не ме заболи и се отдели..

Чудя се как ли би изглеждало това отстрани..не че се интересувам от чуждото мнение, но много хора са казвали, че ако не бяхме роднини бихме били страхотна двойка..

-Добро утро...ще станеш ли от мен..-опитах се да стана, но той ме беше притиснал силно под себе си.

-Защо?Не ти ли е удобно? -излига ви се и ми се присмя, а аз го изгледах лошо..

-Ами..малко си тежичък..а и Карол ти звъня..предположих, че...-още преди да довърша беше скочил на крака и търсеше телефона си, а аз врътнах очи...

-Ало..Карол..да, да, нее...станах отдавна - братовчед ми е изпипан лъжец, споменах ли го.

Изправих се и му направих знак, че отивам да се приготвя, той вдигна едно палче и също отиде в стаята си, докато продължаваше разговора си със съученичката ми..Взех си душ, реших да си вържа косата на стегната опашка и без друго имах физкултура днес..облякох си ужасната  униформа и слязох в кухнята, където братовчед ми се тъплеше със сандвичи.

No more feelings, no more pain.Onde histórias criam vida. Descubra agora