No more feelings, no more pain.

36 Глава - "Как да забравя, че е мъртъв заради мен?"

Луз

-Разчисти ума си и се концентрирай върху момента.Няма как да се получи ако си разсеяна. - съветвах Каролина, докато тя вдишаше и издишаше, стискайки здраво клепачите си.Насилва се прекалено, а тя самата не знае какво точно върши.Този метод май няма да сработи.

-Не мога! - изпуфтя отново и се тръшна на стола - Не се получава.Опитвам се да си спомня нещо, но ми е като в мъгла.

-Напълно нормално е - отвърнах от професионална гледна точка - Преживяла си голям шок, а и е минало страшно много време.Може би никога няма да си спомниш нещо по-съществено.

-Но трябва да си спомня.Може би някъде в съзнанието ми е останало нещо съществено, което... - опита се да ми обясни, но рязко се спря и реши да не го прави.Не е нужно да ми казва, за да знам че разследва миналото си.

-И защо това е толкова важно за теб? - попитах и се облегнах назад - Повечето хора биха искали да забравят лошите моменти.Ти какво търсиш в паметта си? - провокирах я, макар да знам че няма да проговори.Аз не бих.

-Нищо, просто.. - пое си дълбоко дъх и опита да се изкаже точно и ясно  - Напоследък все по-честно мисля за нашите, сънувам ги и прочие, но образите им стават все по размътени и в един момент се загубвам в съзнанието си..Искаше ми се да можех да си спомня мама. 

-Добре..Какво?? Какво беше първото нещо, което започна да забравяш? - попитах с идеята да се опитаме да намерим решение.

-Ами.. - позамисли се - Мисля, че първо гласът и започна да избледнява - отвърна плахо, точно каквото и очаквах  - Дълго време го чувах в главата си, но вече..вече не мога да си го представя както преди.. - добави с тъга.Разбирам я добре.

-Това не бива да те изненадва.Не случайно хората казват, че първо забравяш гласа на даден човек..Така е защото образите се запеметяват по-трайно в съзнанието ни.Освен това винаги можеш да погледнеш една снимка и да си припомниш какъв е бил блясъкът на очите и усмивката и, или точният цвят на косата и..Но за жалост не чуваш ли дълго време гласът той се забравя..Познато ми, защото и аз вече не си спомням добре гласът на Роберто - отговорих и горчива усмивка се изписа на лицето ми.Не се натъжих, но май това се случи с нея -  Но думите, които ми е казвал никога няма да забравя..Независимо, че вече не чувам гласа му в главата си..Не бива да допускаме подобни неща да заседват в гърлото ни.Нужно е да го преглътнем и да се концентрираме върху това, което имаме..Защо не опиташ да запаметяваш гласове на хората около теб? Да комуникираш повече с тях и да завързваш нови запознанства?