No more feelings, no more pain.

29 Глава - ,,Защото всички знаят,че съм съвършена"

 ~Каролина~

         Тананиках си една приятна мелодия под душа.Може би съм я чувала преди, а може и самата аз да я измислих.Не мога да определя със сигурност.Беше нещо ново и различно.Беше точно това от което се нуждаех.Спокойствие и горещ душ преди лягане.Мога да се закълна, че на света няма нищо по-успокояващо.Дясната ми ръка се спусна по лявата, докато не усетих по-гладката набъбнала кожа.Белегът ми.Спускаше се от рамото чак до лакътя.

Щом приключих спрях водата и увих голото си тяло с хавлията.Придвижвах се бавно, за да не се подхлъзна както често правех като малка.Братовчед ми много пъти се е шегувал, че странността ми идва от това,че често съм си удряла главата на плочките.Тогава не ми беше толкова смешно, но сега приемам чувството му за хумор като нещо без което не бих могла да живея.Пристъпих към огледалото и го забърсах с ръка, за да се видя през замъгленото стъкло.Завъртях се леко настрани и огледах белега.Доста е голям, но всеки човек на мое място би се радвал, че се е разминал само с толкова и това е едиственото, с което са го белязали многобройните пламъци.

Завих и косата си с друга бяла кърпа и се върнах в стаята си.Развързах я и започнах да суша косата си.Спрях едва когато от нея вече не се стичаше вода.Облякох си бяльо и предпочетох тази вечер да спя с нощница, вместо с пижама.Доизсуших косата си със сешоар и се шмугнах под завивките.Имах милион съобщения от Агус.Повечето бяха само емотиконки или неща от сорта на ,,Много ми липсваш", ,,Ще се видим утре" , ,,Искаш ли да те взема за училище"..Мислех да му отговоря, но видях че вече е офлайн и предположих че си е легнал.Не сме говорили от миналия ден, когато се разгорещихме на верандата му под дъжда и аз си излях чувствата.Предполагам обаче че разговорът може да почака до утре, когато ще се видим в училище.

На вратата ми се почука.Преди да имам възможност да отреагирам Руджеро подаде глава.

-Хей.Помислих, че си заспала. - каза и навлезе в стаята.

-Сега си лягам - осведомих го и се усмихнах леко.

-Значи съм точно на време да ти кажа лека нощ  - отвърна и ме целуна по челото, след като се приведе към леглото ми.

-Лека и на теб.И да не забравиш за родителската среща - напомних му.Тези дни го правя постоянно, макар и да не съм много заинтересована от нея.Може би просто не искам да излезе сякаш не съм го оведомила и да разочаровам Луз.