No more feelings, no more pain.

48 Глава - ОСТАТЪЧЕН ЕФЕКТ

Каролина

- Не, моля те, недей! Оставете го! Пуснете го!

-Около гърлото ми сякаш беше затегнато менгеме, което не ми позволяваше дори да дишам, но някакси използвах последните си сили да се моля. Зрението ми беше твърде замъглено от сълзи, но дори когато пред мен настанеше мрак, все още виждах как го измъчват. Повтаряше се едно и също и завършваше по един и същи начин. Куршумът се забиваше в гърдите му и Руджеро се свличаше безжизнено на пода. Опитвах да го достигна, но никога и не успях. След това се събуждах с крясъци в леглото си. Той вече беше в стаята ми и ми помагаше да се съвзема. Макар че се повтаря все един и същи кошмар, със всеки следващ път го преживявам по-тежко от предишния.

-Представям си колко тежко е за теб, Каро - промълви Луз след като мълчаливо ме изслуша - Искам да можех да ти дам най-подходящия съвет, но за жалост в тази ситуация, такъв няма.

Бегло и се усмихнах. Толкова ми липсваше комуникирането с нея. Липсваше ми да и разказвам за преживяванията и упасенията си, а тя да стои кротко в креслото си и просто да ме слуша. Липсваше ми дори да бъда в този кабинет и да я усещам близо.

-Спокойно Луз, не съм тук за съвет, исках просто да си поговорим. Благодаря, че ме изслуша! - отблъснах се от стола и станах  на крака - Ще се видим довечера!

-Я почакай малко! - измърмори с несъгласие - И все пак не си се отказала от тази налудничава идея, нали?

- Идеята не е налудничава. Този прием беше любимото събитие на майка ми. Правя го заради нея. Смятам че и го дължа. - с всяка дума се приближавах към изхода, туко виж съм се изнизала преди да забележи.

- Много пъти сме говорили за това, че ти нямаш дългове за изплащане, Каро. Разбирам защо искаш да го направиш, но моментът не е особено подходящ.

-Че какво му има на момента? - засмях се, ала иронията ми единствено я подразни.

- По-добре е да изчакаш нещата да се поуспокоят.

-Ами ако нямам повече време за губене? - думите ми се изплъзнаха неволно.

-Имаш. Ще имаш още много време пред себе си, за да осъществиш всичко, което си наумиш. - заяви Луз уверено, залъгвайки собствената си интуиция.

- Ще се видим довечера, Луз. Очаквам и двете ви.

Мръщейки се ме изпрати до вратата, откъдето поех с бърза крачка надолу по стълбището. Прескачах стъпалата по две наведнъж, без да се набивам много на очи.На паркинга ме чакаше Карол, която също си взе свободен ден от училище специално заради мен. Взех я със себе си по задачи под предтекст, че се нуждая от помощ за подготовката, но всъщност исках само да прекараме малко време двете заедно. Отделих предната нощ за вечеря с Агус и останах в дома му, тази сутрин с Вале закусихме заедно и дори отидохме на кино. Охранителите ми даже и не разбраха къде съм, което е доста озадъчаващо. Поемам огромен риск с предложението на Естела, но вече няма връщане назад.Ще дам всичко от себе си тази операция да завърши успешно.Не съм загубила надежда изцяло, нито съм се предала, само искам да се уверя, че съм се насладила на всеки един миг, в случай че се окаже последен.