-Ммм..момичета, храната е страхотна - Хопхе ни похвали и си облиза пръстите.
-Да ти е сладко, Хорхито - отвърна Кар с усмивка.
Вярно е,че се постарахме и се получи добре.Е, аз не взех толкова актовно участие, но главата ми беше някъде другаде.
-Мога да стоя така цяла вечност - каза Киа и се доближи още повече към огъня, за да се стопли.Нощта определено нямаше да е топла, но около огъня беше страшно приятно.Колкото и непоносимо да ми беше в началото, някак свикнах и сега не ме е страх от него толкова.
-Е, тогава да го направим още по-приятно - предложи братовчед ми и кимна на Майк.Той стана от мястото си и след малко се върна с една китара - Да попеем.
Всички се зарадваха и искаха да пеят, май само аз бях пас.Майк засвири една приятна мелодия.Песента беше на групата и веднага я познах.Всички започнаха да пеят и звучаха страхотно.Слушах ги, но не се осмелявах да се присъединя.
Всички ми правиха знаци да започна с тях.Най-сетне когато Агус запя и аз се включих с него.Признавам обичам музиката, харесва ми и да пея.Да споделя тази песен с всички тях беше..приятно.Отдавна не се бях чувствала така добре, никъде.
-Уоуу..хора, беше страхотно - извика Анита на края и започна да пляска и да се радва
-Трябва да изпеем нещо всички заедно на коледното тържество.Не мислите,ли? - предложи Киара и всички се съгласиха с нея
-Каро, имаш прекрасен глас - поздрави ме Майкъл - И ти ще се включиш в тържеството, нали?
-Не мисля
-Неее, моля те - размрънкаха се момичетата - Без теб няма да е забавно, а и ще е страхотно да те чуем как пееш.
-Те са прави, братовчедке - включи се и Руджеро - Няма да е същото без теб
Странното беше,че едва преди няколко минути разбрах колко талантливо е момчето,което познавам от 16 години.
-Ще си помисля - отговорих им колкото да не продължат да поддържат тази тема и обърнаха посоката на разговор.
Майкъл започна да разказва страшни истории, Кар се беше сгушила в братовчед ми, а Ана и Киара в Хорхито.Аз пък стоях непоклативо, наистина не ме беше страх, дори не разбирам кое е страшното на това,което казва.
YOU ARE READING
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
