Оказа се, че цялата тази еуфория покрай Новогодишната нощ трае само няколко минути.След броенето, наздравицата и пожеланията всичко утихва.По-възрастните отдавна са си легнали без дори да дочакат полунощ.Лампичките, окичени по цялата къща са угаснали почти нaвсякъде.Вероятно само тийнейджърите като нас все още празнуват, но не толкова бурно, че да вдигнат целия град на крака.Малко е разочароващо.Толкова много години да си си представял какво ли би било да прекараш тази вечер навън.Под зарята и нощното небе.Сега мракът е погълнал улиците и сградите.Всичко утихна.Може би само моето вълнение все още не си е отишло.Все още бошува из всяка клетка на тялото ми.
Когато споделих онзи вълшебен миг с Агус, не се замислих дори за миг какво ще стане после.Какво ще се случи след като отделим устните си, какво ще си кажем.Отговорът е много прост: Нищо..Едно голямо нищо.Нито на слизане от виенското колело, нито на път за имението.Беше ни по-лесно да вървим в мълчание.Да не се поглеждаме, нито докосваме.Умирах от студ и желание да се сгуша в него, за да ме стопли, но така и не го сторих.Може би вълнението все още беше с нас, но не и магията.
Едва когато прекрачихме прага на къщата вече можех да уловя весели викове и смехове.Всичко се разнасяше от хола.Агус закачаше якето си, но аз не го изчаках и тръгнах сама към всекидневната.Всички бяха прави с чаша шампанско в ръка.Братовчед ми пръв ме забеляза и се усмихна широко.Беше прегърнал Карол с едната си ръка, а другата беше в готовност за наздравица.
-Честита Нова Година! - измрънках под носа си, но поне всички успяха да ме чуят.Отвърнаха ми с весели пожелания и прегръдки.Агус също се появи и те го обградиха.Едва си проправих път до Руджеро.Вече беше сам и сякаш само чакаше да отида и да го прегърна.Точно това и направих.
-Честита Нова Година! - прошепна в ухото ми и погали косата ми.Сега вече се чувствам много по-спокойно.Макар и да знам че той също ме излъга донякъде, като не сподели за Алекс. - Всичко наред ли е? - добави.Толкова добре ме познава, че може да разбере че ми има нещо както от израза на лицето ми, така и от езика на тялото ми.В момента то беше повече от напрегнато.Кимнах и отместих небрежно един кичур от косата си.Взе от подноса една чаша и ми я подаде.Всички се събраха за още една наздравица, този път в пълен състав.Срещнах погледа на Агус, но бързо отместих очи.Имам чувството,че ако се вгледам повече ще почервенея и отново ще се усмихна до уши.
أنت تقرأ
No more feelings, no more pain.
أدب الهواةЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
