No more feelings, no more pain.

34 Глава - ,,Играта започва"

Бум бум бум..

Звуците отекваха в ушите ми и заглушаваха мислите ми.Трябва ли да бъде толкова остро и да няпряга всяка една клетка на тялото ми? Като нещо познато, като нещо, което вече съм чувала.А всъщност не съм.

И докато Майк се опитва да стреля правилно и да уцели мишената мислите ми блуждаят на всички страни.Отново продължихме с тренировките по самозащита и преминахме на съвсем нов етап.Оръжията.Хулио ни учи да стреляме.Не съм притеснена или уплашена, но имам странното усещане че звукът от оръжието ми е до болка познат.Не като по телевизията, по-скоро като нещо реално, нещо с което вече съм се сблъсквала.Но съм почти убедена, че не е така.Знам че татко и чичо Мариано много обичаха да ходят на стрелба заедно и казваха, че ще научат и мен като порасна, но никога не съм ги придружавала.

-Много добре Майкъл - каза треньорът ни след като приятелят ни остави оръжието и си свали предпазните очила и слушалки. - Като за първи път не е никак зле.Кой ще е следващия?

Много ми беше любопитно и исках да опитам и вдигнах ръка, но се оказа че с Вале изявихме желание едновременно.Спогледахме се и свалихме ръце, оставяйки Хулио да прецени.

-Добре тогава.Слагайте слушалките и заемете местата си.Да видим..

Изпълних указанията и заех мястото си.Валентина направи същото, а господада стояха отстрани и щяха да ни бъдат публика.Насочих пистолета, така както Хулио ни показваше и се концентрирах максимално.Знам че това не е състезение, но като знам че с Валентина се опитваме да покажем най-доброто от себе си в едно и също начинание, това ме мотивира да бъда още по-добра.Не искам да се съредновавам с нея, искам да покажа на себе си че съм по-добра.

Вдишах, издишах и натиснах спусъка.Не чух почти нищо, само знам че възпроизведох изстрел и това ми хареса.Вероятно и блондинката направи същото..Издишах дълбоко още веднъж и продължих да стрелям отново, отново и отново.

След като го сметнахме за достатъчно свалихме оръжията и махнахме предпазните средства.Хулио побърза да извърпа мишените и всички останаха смаяни от работата ни.Истината е че и двете се бяхме справили по почти еднакав начин.И то изумително.

-Вие двечките, сигурни ли сте че не сте го правили преди? - попита треньорът ни, смаян от резултатите.Двете се спогледахме и свихме рамене.Не знам за нея, но аз със сигурност опитах за първи път и ми беше доста интересно.Няма да се учудя ако стане едно от любимите ми занимания.