No more feelings, no more pain.

30 Глава - "Обещавам че ще стигнем до края."

~Руджеро~

       Гледах я как отхапва за пореден път от сладките, които изпекох специално за нея.Хапка по хапка изяде всичко и облиза устни.Изглеждапе толкова привлечена от тях, че не обръщаше внимание на нищо друго.Щом приключи отпи от сока си, избърса ръцете си със салфетката и впери поглед в мен и разпилените учебници по масата.Погледът и беше като на малко момиченце, доволно от подаръка за рождения си ден.

-Какво? - попита щом долови леката ми небрежна усивка.Не можех да се стърпя.

-Нищо.Просто.Много си сладка така - неволно изрекох мислите си на глас.Дано не го разбере по съвсем друг начин.

Замисли се за секунда и се приведе напред като облегна лакти на масата.Усмихна ми се и попита закачливо:

-Да не би да ме сваляш Руджеро?

И двамата започнахме да се смеем силно.Тя знаеше че не е така, затова нямаше смисъл да се опитвам да обясня.Просто според мен беше сладка.А сега когато се усмихва по този начин е още по-красива и по-истинска.Имам чувството, че само мен удостоява с честта да зърна истинското и лице.Не онази груба и самовлюбена Валентина, които всички познават.Щом я гледам в главата ми бързо изниква образът на мама.Тя имаше тъмно руса, почти кестенява коса и шоколадови очи като моите.Аз бях наследил това от нея, но иначе приличах изцяло на татко.Докато малката ми сестричка имаше ярко сините очи на баща ни Даниел, но приличаше повече на мама.Имаше нейното малко носле, лъчезарна усмивка, походката и грацията и бяха абсолютно същите.

-Очарована съм Ру.Не знаех че си толкова добър готвач - поздрави ме.

-Не съм.Това беше чиста случайност. - пошегувах се и отново я развеселих. - Хайде сега да видим дали разбра нещо от импровизирания ми урок по химия.

Продължих да и обяснявам реакциите,които не разбира.Тя е умна и схваща много лесно.Бяхме се отплеснали , когато Каро се прибра и връхлетя в кухнята заедно с Агус.Бяха се хванали за ръце и май се смееха на нещо.Смехът им утихна когато видяха частната ми ученичка.Не бях споменавал, че ще бъде тук.Братовчедка ми мълчеше и с поглед сканираше ситуацията.Очите и бяха присвити, а ръцете и скръстени пред гърдите.Това не вещаеше нищо добро.За мен.

-Здравейте - поздрави ни най-добрият ми приятел.

-Здрасти - отвърна Вал - Искате ли сладки? - попита и повдигна почти празната чиния - Руджеро ги е правил.Много са вкусни.