Седях на неудобния стол и траках с крак по дъските на пода..Вече беше изминал и третият учебен час, а аз чаках реда си пред кабинета с надпис ,,Училищен психолог". Не мога да повярвам, че се съгласих на това, но единствената причина, заради която го правя е Руджеро.Едно момче от класа на братовчед ми напусна стаята и беше време аз да вляза.Някакво неприятно чувство ме обзе.Приближих се до вратата и почуках.Отвърте се чуе едно познато за мен ,,Влез".Колебливо натиснах дръжката и леко открехнах вратата.Гледката, която се разкри пред мен ме учуди, но и още повече ме притесни.Тази жена сигурно се шегува с мен...
-Добре дошла Каролина, влез - усмихна ми се, а аз не исках и да си представя как изглежда лицето ми отстрани.
Затворих вратата след себе си и се настаних на стола срещу нея.
-Да не би да си изненадана да ме видиш? - попита Каприота..изненадана, напротив..в шок съм
-Може да се каже..вие сте последния човек, който бих очаквала да видя тук - признах и,а тя се подсмихна.
-Завършила съм литература и психология.
-Ясно.
Не, нищо не ми беше ясно.Тази жена буквално е навсякъде.Изобщо възможно ли е да заема толкова много длъжности и то в едно училище..Струва ми се някак странно, определено има нещо в нея, но смятам да разбера какво е то..
- Вчера поговорих с братовчед ти - започна тя - Дойде при мен и ме помоли лично да се заема с твоя случай..
Моят случай..ъъгх..
-Виж Каро, и друг път съм ти казвала, че ако имаш нужда да поговориш с някога, аз съм насреща.
Сега ми се изясни какво имаше предвид.
- Нямам нужда от помощта ви - казах и директно - Не съм тук по собствено желание, а заради братовчед си..
Тя отново се усмихна, сякаш и светът да свършваше, най-важното бе да е усмихната.
-Знаеш ли..с теб си приличаме.
Коментарът и щеше да ме разсмее..аз и тя..да си приличаме.
-Нима? - попитах я с доза насмешка в гласа си.
-Даа..разликата между нас обаче е, че аз изживявам всичко чрез усмивка или сълзи, а ти правиш точно обратното..
ВЫ ЧИТАЕТЕ
No more feelings, no more pain.
ФанфикшнЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
