9 Глава - ,,И двамата имаме нужда от това"

330 28 21
                                        



                  Седях на неудобния стол и траках с крак по дъските на пода..Вече беше изминал и третият учебен час, а аз чаках реда си пред кабинета с надпис ,,Училищен психолог". Не мога да повярвам, че се съгласих на това, но единствената причина, заради която го правя е Руджеро.Едно момче от класа на братовчед ми напусна стаята и беше време аз да вляза.Някакво неприятно чувство ме обзе.Приближих се до вратата и почуках.Отвърте се чуе едно познато за мен ,,Влез".Колебливо натиснах дръжката и леко открехнах вратата.Гледката, която се разкри пред мен ме учуди, но и още повече ме притесни.Тази жена сигурно се шегува с мен...

-Добре дошла Каролина, влез -  усмихна ми се, а аз не исках и да си представя как изглежда лицето ми отстрани.

Затворих вратата след себе си и се настаних на стола срещу нея.

-Да не би да си изненадана да ме видиш? - попита Каприота..изненадана, напротив..в шок съм

-Може да се каже..вие сте последния човек, който бих очаквала да видя тук  - признах и,а тя се подсмихна.

-Завършила съм  литература и психология.

-Ясно.

Не, нищо не ми беше ясно.Тази жена буквално е навсякъде.Изобщо възможно ли е да заема толкова много длъжности и то в едно училище..Струва ми се някак странно, определено има нещо в нея, но смятам да разбера какво е то..

- Вчера поговорих с братовчед ти - започна тя - Дойде при мен и ме помоли лично да се заема с твоя случай..

Моят случай..ъъгх..

-Виж Каро, и друг път съм ти казвала, че ако имаш нужда да поговориш с някога, аз съм насреща.

Сега ми се изясни какво имаше предвид.

- Нямам нужда от помощта ви - казах и директно - Не съм тук по собствено желание, а заради братовчед си..

Тя отново се усмихна, сякаш и светът да свършваше, най-важното бе да е усмихната.

-Знаеш ли..с теб си приличаме.

Коментарът и щеше да ме разсмее..аз и тя..да си приличаме.

-Нима? - попитах я с доза насмешка в гласа си.

-Даа..разликата между нас обаче е, че аз изживявам всичко чрез усмивка или сълзи, а ти правиш точно обратното..

No more feelings, no more pain.Место, где живут истории. Откройте их для себя