Ето ме и мен.Застанала пред голямото огледало, облечена в новата си лилава рокля.Големите къдрици се спускат по раменето ми, а гримът подчертава очите и чертите на лицето ми.Не мисля че изглеждам зле.Доста се потрудих за което и сега се чувствам малко странно.Приготвях се повече от час, за да изглеждам по този начин, което е много необичайно за мен.Държа се като момичетата, които се престарават да изглеждат зашеметяващо на дълго чакано парти или на среща с момчето, което харесват..Изпитвам някаква нужда да направя нещо различно в последния ден от 2017 година.Да я запомня..Това е още по-нетипично, но е факт.
Вероятно няколко месеца по-рано не съм си и представяла нещо такова да се случи.Все още бях там, зад стените на мястото, което наричах свой дом..През тези месеци много неща в моя живот се промениха и продължават да се променят.Може и това да доведе до нещо хубаво, нали?
-Не мога да повярвам - зад мен се разнесе приветлив глас.В отражението на огледалото виждах приятелката си, която се усмихваше широко - Каква е тази прелест?
Тя влезе и аз веднага я прегърнах.Тя също изглеждаше зашеметяващо.Синя прилепнала пола и бял потник.Косата и беше вързана на опашка.
-Много си красива приятелко - каза ми и хвана ръцете ми в своите
-Аз ли?Погледни се - отвърнах и и посочих визията и
-Благодаря ти..Аз дойдох да помогна, но виждам че се справяш и без мен..Много се гордея с теб приятелко. - усмихна се така искрено и топло
-Защото си направих сама грима ли? - предположих, а тя се засмя
-И за това, но и за много други неща..Постигна толкова много за това кратко време..Преди 3 месеца, когато дойде беше съвсем различна.Не допускаше никого до себе си, не споделяше и се опитваше да игнорираш целия свят, но виж се сега..Имаш приятели, заедно с които ще отпразнуваш настъпването на новата година..Постарала си се да изглеждаш толкова неотразимо и имаш среща с момче..Май светът наистина се променя. - заяви гордо.
-Може би е така - отвърнах и забих нос в земята - Но честно казано малко ме е страх
-Страх?От какво?
-От..от всичко това..Както каза светът се променя, аз също и се страхувам от новите неща които могат да последват, от новите емоции.. - признах и меко казано се вживях.
ESTÁS LEYENDO
No more feelings, no more pain.
FanficЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
