Бях забила нос в тетрадката си и си драсках, докато гръмогласният и не особено дружелюбен господин по Физика разказваше урока.Карол го слушаше внимателно и явно затова спря да ме затрупва с въпросите си.На мен ми стана скучно преди десетина минути и единственото ми развлечение беше да рисувам кръгчета по корицата на тетрадката си и да ги запълвам с химикал.За мен рисуването на сърчица или името на момчето, което харесваш са пълни глупости.Не разбирам как на някои момичета това им харесва...Усетих нечий поглед върху себе си, някъде от предните чинове...Рязко обърнах глава и го видях.На третия чин от другата страна на стаята, втренчил се в мен с дълбоките си кафеви очи..Не се обърна напред, не опита да се прикрие..напротив, продължи да ме гледа..на лицето му не бе изписана усмивка..нито неприязън..не ме гледаше грубо като Валентина, нито съжалително като Карол..нито пък с някакво голямо любопитство, с което да ме накара да се чувствам неудобно, както правеха всички останали..не можех да определя как ме гледа, но погледът му определено ми харесваше..беше някак..различен.
Звукът от звънеца ме стресна и аз мигнах насреща му..Очите ми започнаха да ме парят,сякаш досега бяхме играли на онази игра, в която губи този, който мигне пръв...Е, очевидно, аз загубих...когато отворих очи той се беше обърнал напред и събираше нещата си.Бързо се съвзех и набутах учебниците си в раницата..Не изчаках никой да ме спре и се втурнах навън.Свърши и последният час за днес, а аз само това и чаках.Излязох отвън и Руджеро вече ме чакаше, точно където се бяхме и разбрали..
-Е, как мина? -попита ме с усмивка, за да смекчи гнева ми
-Ще ти кажа аз как мина, не се прави на невинен .Ще си поговорим много- хванах го за лакътя и го задърпах след себе си, но някой пак трябваше да се появи и да развали плановете ми
-Каролина, почакай - гласът на новата ми съученичка ни накара да спрем -Здравейте - Карол ни настигна и запърха с мигли насреща ни.
-Здравей...-братовчед ми и отвърна по същия начин с някакъв замечтан поглед и ако не се лъжа се беше изчервил..Най-големият сваляч, който познавам се изчерви, защото момиче го е поздравило....наистина има нещо сбъркано в това място.
-Кажи, какво има? -попитах студено, страшно много исках да се махна оттук, а тя само ме баваше.
ESTÁS LEYENDO
No more feelings, no more pain.
FanficЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
