No more feelings, no more pain.

45 Глава - ,, Заслужавам да умра така"

Вратите на операционната зала отказваха да се отворят. Трети пореден час нямаше и вест от случващото се от другата страна на болничните стени.Мълчанието възцаряваше целия коридор. Всеки сам успокояваше себе си. От време на време се дочуваше хлипането на Карол, която ту спираше да плаче, ту пресушаваше слъзните си канали само за няколко минути. Майкъл разтриваше раменете и, за да разсее напрежението, докато Киа галеше ръката и. Анита и Гадтон най-после се подадоха по коридора с поръчаните напитки. Раздадоха на всеки вода, кафе или енергийна напитка, която да ги освежи.Ана се върна при приятелите си, а момчето продължи по коридора и занесе на Луз чаша кафе. Жената прекара часове в обсъждане на ситуацията с полицаите, само и само да спести това на семейството.С една дума да облекчи положението на бедната Каролина. Момичето, което днес бе избрало да стои встрани от приятелите си, свита на топка на пода, в близост до вратата. Откакто се събуди в една от болничните стаи след припадъка си и изплаши всички с изстеричния си пристъп, не беше мръднала от пода нито за секунда. Лицето и бе като на призрак. Дълги черни линии от спирала се стичаха по страните и. Този път си беше позволила да плаче, толкова дълго колкото силите и позволяваха. И дори искаше да го направи отново.Ако това би го накарало да се събуди, можеше да плаче още дълго.
Ала погледът и стана празен, загуби се в пространството. Тя виждаше, но като че ли много бегло. Взираше се в приятелите си и сякаше гледаше през тях. Така се чувстваше Лио когато дълго време погледът и се бе задържал върху него.Чувстваше се невидим през нейните очи. Обаче всички я разбираха или поне се стараеха да разберат. Агус и Карол не настояваха за вниманието и, след като тя упорито ги отблъсна. Най-добрата и приятелка беше загрижена, ала скоро се концентрира върху собствената си скръб, докато момчето не можеше да се тревожи за друго. Той страдаше за приятеля си и се молеше за неговото здраве, въпреки това обаче знаеше как с всяка изминала секунда душата на любимата му изгаря. Ако и най-лошото се случеше, тя щеше да се превърне в пепел, и той не ще го предотврати.
Всеки я съжаляваше, искаше да помогне, но те просто знаеха, че докато тя не пожелае да си помогне, няма да има резултат.
В ръцете на Хорхе имаше едно допълнително шише с вода, предвидено за нея, ала той не се осмеляваше да и го предложи. Агус го измъкна от ръцете му и падна на колене до приятелката си.

-Скъпа, хайде, пийни малко вода! - гласът му стана мек и предпазлив, но веднага отвори бутилката, нищо че тя поклати глава. - Ще се обезводниш. Ако лекарят те види така, ще те отведе в някоя стая отново и няма да си тук когато Рудже се събуди.