No more feelings, no more pain.

47 Глава - ,, Започна да ми става ясно, защо всички са толкова превзети от теб."

Руджеро

С всяко поредно плъзване на колелцата на количкта по калдаръмената пътека, тялото ми се тресеше върху седалката. Веднъж наляво, после надясно, нагоре и пак надолу. Имам лошото предчувствие, че по лактите ми ще останат повече синини, отколко имаше доскоро.

- Ауу.. - изохках, заради пукането, което се разнесе по целия ми гръбнак.

-Скъпи, знам че не зависи от теб, но може ли да намалиш малко темпото, виж че го боли. - братовчедка ми смъмри Агус, който буташе количката ми. От както тръгнахме той се съгласяваше с всичките ни капризи, докато търпението бавно и сигурно го напускаше.Редно беше да се опитам да предотвратя скандал между двамата по моя вина.

- Стигнахме до вратата, има ли значение вече как...

Очите ми блеснаха при вида на новата придобивка пред вратата ни. Стълбището на входа беше покрито с метална платформа, пригодена за количката ми. Обзе ме истинска радост, цяла нощ не съм мигнал, представяйки си как момчетата ще ме носят заедно с помощното ми возило до антрето.

- Пази Боже, кой умник се сети за това? Заслужил си е едно питие от мен. - плеснах с ръце и се наместих в седалото, с готовност да полетя нагоре.

- Признавам си, не бях помислила за това.Добре, че беше Карол да ни подсети. - вметна Каролина с прикрито задоволство. Прииска ми се да си върна думите обратно.Карол е помислила за всичко. Няма да се очудя, ако е съставила график, съобразен с изписването ми и е раздала задачи на цялото ми обкръжение. Каро и Агус не спряха преднамерено да я хвалят и споменават, докато не стигнахме до хола. Намеренията им не бяха лоши, разбирам това.Възползваха се от факта, че я няма, за да препълнят главата ми с мисли за нея. Няма я, защото аз не поисках да бъде.

- Ако и двамата не престанете веднага, ще се разбеснея! - заплаших ги и сложих край на цялата тази постановка - Не искам да чувам нищо повече за...Нея!

Каролина отвори уста, за да възрази, но думите и преминаха във въздишка и премълчание. Тя коленичи пред мен и спусна ръчните спирачки на количката, след като се наместих на удобно местенце. Отблизо лицето и изглеждаше много по-уморено и измъчено. От дни не е спала спокойно. Някакъв вътрешен инстинкт ми говори, че и оттук насетне спокойните нощи ще са рядкост в имението на Муньос.