Бяхме на сантиметри разстояние един от друг..Усещах дъха му, погледа му..Тялото му беше притиснато в моето, чувах дори ритъма на сърцето му, което скоро щеше да изкочи, точно както и моето.Той беше затворил очи и продължаваше да скъсява разстоянието помежду ни..Да не би да иска..?Не, не мога, не трябва..
Без да му мисля повече се отдръпнах рязко..той се зачуди и повдигна вежда, чак след това отвори очи и ме погледна с объркан поглед.
-Какво стана?Нещо грешно ли направих? -попита ме съвсем невинно..дали е направил нещо грешно, та той си има гадже.
-Да и то много - сопнах се.
В този момент вратата на стаята му се отвори..сега ще стане интересно.
-Какво правите тук вие двамата? -попита раздразнено..Валентина
-Нищо - отвърнахме в един глас.
-Говорим си -добави Агус - Търсих те и реших, че си тук ,но заварих Каролина.
Моля?Идиот..
-А ти каквo търсиш тук? -обърна се към мен блондинката
-Ами..търсех братовчед си,но явно не е тук,така че..- посочих вратата.
-Да,добре ще е - усмихна ми се фалшиво Вале - Искам да остана за малко насаме с приятеля си - отвърна, наблягайки на ,,приятеля ми"
Само кимнах и излязох, а тя трясна вратата зад гърба ми.
-Какво означава това? -чух я да му крещи -Какво търсеше тя тук?
-Първо не викай и не ми прави сцени на ревност, вече ти обясних - отговори и също с висок тон.
-Даа..най-глупавото извинение, което би могъл да измислиш, видях ви да танцувате.Защо толкова се занимаваш с това момиче? -продължи да го разпитва, викайки
Не че обичам да подслушвам, но се почувствах зле,че се карат заради мен,сложих ръка на дръжката и бях готова да вляза и да и обясня, дори да и се извиня, но думите на Агустин ме спряха
-Просто съм мил..Знаеш какво е преживяла, жал ми е,това е...
Дъхът ми секна, а очите ми се насълзиха..Не можех да повярвам на чутото.Вчера ми казваше,че иска да сме приятели, че имаме много общо, че не било от съжаление, а сега..Не изчаках и секунда повече и изтичах надолу по стълбите.Кого заблуждавам?Всички са мили с мен от съжаление, и Агус и Карол, всички..Всекидневната беше пълна с танцуващи пияни тийнейджъри, забавляваха се, а аз...дори не знаех как се чувствам.Просто не ми се правеше нищо, исках да се прибера, да се хвърля на леглото си и само да остана сама със себе си, както обикновено..Огледах се, погледът ми търсеше Руджеро,но и така не го открих.Отправих се сама към вратата.
KAMU SEDANG MEMBACA
No more feelings, no more pain.
Fiksi PenggemarЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
