Натисках бутона на звънеца многократно.Задържах, за да съм сигурна че има ефект.Знам че си е вкъщи.Няма как да съм объркала адреса.Това е същата къща посочена на визитката на Луз.Ако не ми отвори скоро обаче ще замръзна от студ.Прибрах ръце в джобовете си и зачаках.Нямам намерение да се откажа.Ще настоявам.
Вратата се отвори и пред мен се показа Каприота по пижама.Беше вързала косата си на небрежна опашка и като че ли тъкмо ставаше.
-Каро?! - изненада се като ме видя и сбръчка вежди - Какво правиш тук?
-Трябва да поговорим - казах директно.През цялото ми тяло се понесе една вълна на гняв.
-Добре.Влез - мина встрани и ми откри път към всекидневната.Къщата и беше доста просторна и същевременно модерна.
-Сама ли живееш? - полюбопитствах.
-Да.Седни.Ще ти направя кафе или..
-Няма нужда - прекъснах я остро.Вече се бях стоплила и изкарах ръце от джобовете заедно със снимката.Вдигнах я демонстративно пред лицето си, за да е наясно какво държа. - Какво е това?
Лицето и веднага помръкна.Сякаш бе видяла призрак.Стана бяла като платно.Отскубна я от хватката ми, за да я разгледа от близо.
-О-от к-къдее взе това? - гласът и ръцете и се разтрепериха.
-Няма значение.Важното е че ти ме излъга. - нападнах я с виковете си.
-Не, не съм.
-А така ли? Споделях ти толкова много за семейството си, а ти отричаше да си ги познавала добре.Сега какво излиза?Че ти и вуйчо ми.. - загубих последните си думи - Заедно ли бяхте?
Тя отново заби нос в снимката и сякаш не чуваше какво и говоря.
-Пръстенът е от него, нали? - попитах щом отново зърнах скъпото бижу на ръката и.Тя кимна. -Луз - събрах смелост да я попитам - Ти..Ти нямаш нищо общо със смърта му нали?
Тя веднага скочи и ме погледна шашнато.
-Какво? - кресна, а очите и се насълзиха - Разбира се че не.Как може да си го помислиш? - изглежда няистина я огорчих, защото едва си поемаше дъх - Аз го обичах.Много.. - няколко сълзи се стекоха по лицето и.Изпусна силна струя въздух, за да се успокои и ми посочи дивана.Това значеше че иска да поговорим затова просто се настаних.Тя остави снимката на масичката отпред и седна срещу мен.Прибра краката си плътно един до друг и вкопчи пръстите на ръцете си.Явно това и помагаше да се поуспокои.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
No more feelings, no more pain.
ФанфикшнЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
