Каролина
-Още само пет минути мамо.Моля те.. - измрънках и се завъртях на другата страна, премятайки одеялото през глава.Стиснах силно очи и се опитвах да заспя отново.
-Нека не караме майка ти да чака - отворих очи щом чух гласът на баща си и ръката му се опря на гърба ми.Почувствах топлината му, присъствието му.Извърнах се на неговата страна и той беше там.Стоеше на ръба на леглото ми с усмивка на лице.Постави ръка на бузата ми и нежно целуна челото ми.Винаги го правеше когато бях малка. - Хайде, спяща ми красавице..Закуската е почти готова..
-Идвам след минутка татко - отвърнха и му се усмихнах.Стомахът ми се преобърна необяснимо когато му казах ,,татко".Той излезе, преметнах завивките и си обух чехлите..Останах за малко седнала на ръба и огледах стаята си.Стените бяха бледо розови, шкафовете бяха отрупани с книги и списания, на шкафчето пред огледалото имаше парфюми, гримила и бижута.Типична стая за 16-годишна тийнейджърка.Станах и преди да изляза се загледах в снимките по стените.Аз, мама и татко на четиринайстия ми рожден ден.Странно, че не си го спомням.
Изтичах надолу постълбите.Ароматът на закуската почти не се усещаше заради лилиите, които майка ми беше сложила из цялото имение.В хола беше съвсем празно.Имахме съвсем нов интериор, който леля ми помогна да изберем и сега всичко беше спретнато и красиво.От кухнята се чуваха гласове и смехове.Втурнах се натам.Мама правеше палачинки, а татко се опитваше да си открадне малко шоколад, затова тя го ръчкаше с лъжицата.Леля беше разпръснала всичките си документи по масата и както обикновено работеше от рано сутринта.Съпругът и Даниел пиеше кафето си до нея, а дядо както винаги ровеше в хладилника.
-Добро утро семейство - поздравих ги радостно и дъхът ми изведнъж секна.Какво лошо казах?
-Стана ли най-после любимата ми внучка - дядо се втурна към мен и накара лицето ми да грейне.Прегърнахме се, усетих необикновеният му аромат.
-Добре че Валъри не те чува татко - леля Лили за малко се отклони от работата, за да се пошегува.Дядо се засмя и постави пръст върху устните си, предупреждавайки всички да си държат езика зад зъбите поне пред братовчедка ми.
-Изглеждаш прекрасно - отбеляза дядо и ме огледа.Сега забелязвам, че бях облечена с марков лъскав потник и къси панталонки.Но аз не излязох ли от стаята си по пижама?
YOU ARE READING
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
