- Когато е намесено оръжие нещата са малко по-сложни, с това ще продължим следващия път, след като усвоите хватките,които ви показахме сега - Хоакин се доизказа, а ние се бяхме наредили като аптекарски шишета и кимахме насреща му.
Това беше първият ден от проекта ни -сряда..Като за начало се запознахме с Хоакин, треньорът ни и още няколко души, които щяха да ни обучават.Показаха ни наколко основни хватки при самозащита.Наблегна на жизненоважни точки от тялото, при които можем с един удар да повалим врага си.Нашата задача беше да гледаме и слушаме внимателно
-Добре, сега направете си малка загрявка и после ще ви покажа няколко интересни хватки в борбата, които могат да ви бъдат полезни - довърши треньорът ни и се захвана с нещо друго, а ние загрявахме.
С Агус бяхме на единия край на салона, а Валентина и Майкъл на другия..От два дни ги наблюдавам и нищо, може да се каже,че се обсебих и то без основателна причина..Просто искам да знам как стоят нещата, защото ако са така както си мисля и Агус научи, ще му бъде много тежко, а аз не искам той да страда заради тях..Дори не успях да отделя време в търсена на ключа за мистериозната кутия, което беше далеч по-важно от това.
-Къде се отнесе? -попита ме Агус и проследи погледа ми - Защо ги гледаш?
-Не гледах тях - оправдах се и се обърнах към него - Просто се замислих за нещо.
След загрявката Хоакин ни разпледели по двойки, аз и Агус,Вале и Майк.
Започнахме с някои доста лесни и приятни неща.Хоакин е и доста забавен и ни разсмиваше постоянно,така де Агус се смееше,а на мен ми беше приятно да го гледам.Дори забравих да наблюдавам онези двамата.
-Така, изви му ръката сега постави лакътя на дясната си ръка на рамото му - Хоакин ми обясняваше какво да правя и аз изпълнявах - Сега ритник в слабините, но не го ритай наистина - вдигнах коляното си, насочвайки го към чувствителното място на Агус, той притори очи, вероятно от страх да не го ритна наистина..беше толкова сладък като прави така..
-Чудесно - поздрави ни треньорът - Сега отново, но по-бързо
Повторихме същото..Агус трябваше да ме нападне..Изпълних всичко, което трябваше, но като сложих лакът на рамото му, забелязах на няколко метра от нас Валентина и Майкъл много близо..Преди да се усетя наистина го бях ритнала и то доста силно..
VOUS LISEZ
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...