No more feelings, no more pain.

41 Глава - " Може би и за мен е твърде късно."

       Каролина

        Агус се олюля и тупна до мен, след като се върна от банята.Дишаше тежко и на пресекулки. Подадох ръка и я стоварих върху гърдите му, за да усетя дали сърцето му бие така силно както и моето.Улови дланта ми и преплете пръсти с моите.

-Уау! - измърморих наред с дълбоката въздишка - Това беше..

-По-добро от първия път? - попита шеговито и се извъртя на моята страна, докато аз все още гледах тавана и се усмихвах.

-По-добре от първите няколко пъти, всъщност..  -  отвърнах замислено и му хвърлих озадачен поглед.Той се усмихна доволно и ме придърпа в обятията си.

-Какво ще правиш днес? - запита и нежно целуна челото ми.

-Като за начало, ще те изпратя преди братовчед ми да се е прибрал, а след това ще хапна нещо, защото умирам от глад.А после не знам.Може да се видя с Паскуале. 

Главата ми леко отскочи от гърдите му, заради едва доловимото сумтене от недоволство.

-Недей така! Обсъдихме го милион пъти.Той ми е приятел и искам да прекарвам време с него. - бавно му обясних като се надигнах в седнало положение.Не искам да се караме, но с всеки следващ път, в който повтарям все едно и също, ми идва да му го изкрещя в лицето, за да ме разбере веднъж завинаги.Да утолиш мъжката ревност било по-трудно отколкото съм предполагала.

-Разбирам това.Просто в последно време прекарваш повече време с него отколкото с всичките си приятели взети заедно.Не помня кога за последно с теб привихме нещо заедно като двойка. - намръщи се.

-Извинявай, преди малко не правехме ли нещо заедно като двойка или съм се объркала? - отвърнах развеселено и го сръчках.

-Нямах това предвид. - отговори полусериозно, но бузите му поруменяха когато осъзна колко грешно се бе изразил.

-Извинявай! Опитвам се да побера всичко в графика си, но е трудно.Занимавам се и с куп  други неща, затова ви се струва, че съм постоянно с него, но не е така. - отрекох, но замисляйки се над това, всички други неща, с които се занимават, малко или много включват Лино  -  Обещавам, че скоро ще имаме повече време за нас. - уверих го и се надвесих над него за една бърза целувка.

-Добре.. - измрънка той доволно и понечи отново да ме притегли за целувка, когато от долния етаж се разнесе звукът от хлопането на входната врата, секунди по-късно и викът на братовчед ми: