Отново студена вълна се разнесе по цялото ми тяло, но бързо я потуших.Страхът се замени с гняв и ми идваше да се обърна към всички тях и да изкрещя ,,Я се разкарайте" , но пред мен се появи една весела и усмихната жена и гневът ми изчезна.
-Добре дошли в Blake South College, аз съм Луз Каприота -директорката, много ми е приятно - тя се усмихна и подаде ръка на Руджеро, а той я гледаше някак странно.
-На мен също, но..виждали ли сме се преди? -попита я братовчед ми, а тя се засмя.
-Разбира се, мислех че си ме забравил Руджеро, бях ти учителка по Литература във втори клас - отвърна въодушевено директорката, а той така се зарадва, че дори я прегърна.След, което тя подаде ръка и на мен.
-Много се радвам да се запознаем Каролина -усмихна ми се, аз само кимнах и хванах ръката и колкото да не съм много груба.Тя естествено предложи да си довършим разговора в кабинета и.След като се настанихме тя започна да ни обеснява как ще протече учебният процес и колко се надява да се чувстваме добре тук.
-И двамата ще сте в ,,А" клас, само че Каролина ще е в 10А, а ти Руджеро в 12А - тя ни подаде програмите и продължи да обеснява - Също така аз ще съм учителката ви по Литература..а най-хубавото е, че ще замествам една колежка и тази година се наложи аз за бъда класна на 10А - усмихна ми се толкова радостно, сякаш ми пукаше кой ще ми е класен.
-Това е страхотно, нали Каро? - Рудже се обърна към мен с намек да кажа нещо.
-Даа, разбира се -отвърнах малко по-мило, за да не ми мрънка после.
Каприота пак опита да каже нещо, но на вратата се почука.
-Влез - извика директорката и от вратата се показа едно момиче на моята възраст.Имаше дълга кестенява коса на къдрици и зелени очи.Напомняше ми на мен като малка, най-вече по усмивката и.Със слепоочието си забелязах как Руджеро я огледа от глава до пети и и се усмихна, тя се изчерви и се обърна към директорката.
-Добър ден госпожо, вика ли сте ме - гласът и звучеше също толкова сладко и невинно.
-Да Карол, извиках те, за да разведеш новата си съученичка и заедно да отидете в класната стая - отвърна Каприота.
-С удоволствие - каза момичето и беше готова да ме задърпа със себе си навън.
-Добре Каролина ти върви, аз ще поговоря още малко с братовчед ти - опита се тактично да ме изгони новата ми класна, но аз нищо не казах и излязох навън с онова момиче
ВЫ ЧИТАЕТЕ
No more feelings, no more pain.
ФанфикшнЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
