No more feelings, no more pain.

44 Глава - ,, Онче - бонче..."

Руджеро

            Тупнах челото си отново върху волана на автомобила.Стиснах силно очи, в поредния си опит да се успокоя и да не се излагам с цивренето си пред момичето.Същевременно Валентина галеше нежно гърба ми и толкова съсредоточено се взираше в мен, че започна да ми става неудобно.
Умишлено се прокашлях, за да я разсея, но вместо това тя се отнесе с още по-голяма загриженост към мен и моя проблем.

-Да отида ли да ти купя вода? Как си? - попита с нагласата да излезе от колата, веднага след като поискам нещо от нея.Вместо това постлах длан върху рамото и, връщайки и услугата от преди малко.Някой в тази кола наистина имаше нужда от вода и много прегръдки, но това не бях аз.

-Добре съм, Валу! Искрено ти благодаря за всичко, което правиш за мен, но вече се поуспокоих и мисля, че мога да си ида вкъщи, преди да съм уплашил Каро повече от необходимото.

-Не искам да те оставям сам.Моля те, позволи ми да остана с теб. - порой от сълзи се образува в красивите и очи.Отчаянието и причини бурни трепети на сърцето ми..

-Ей.. - нежно прошепнах и силно я грабнах в обятията си.Момичето зарида върху рамото ми.Не можех да реагирам по никакъв начин на този неочакван изблик на емоции от нейна страна.Тази вечер тя не спира да ме плаши.Спомних си как връхлетя в заведението по-рано и събра вниманието на всички ни, но така и не успя да ни разкаже, заради моята реакция на онази новина.Почувствах се гузно, заради факта, че така пренебрегнах проблема и, заради своя. - Вал, кажи ми какво ти се е случило? Заради мен не можа да ни споделиш.Прости ми, че така пренебрегнах тъгата ти.Но сега съм тук и ще те слушам.Позволи ми да помогна с каквото мога! - тя се отдръпна от мен и забърса мокрите си очи.

-Но аз плача за теб Руджеро. - продума, а сърцето ми се сви.

-Но защо? Това не е по твоя вина и ти не можеше да го предотвратиш.За мен е важно, че си тук до мен и това ми е достатъчно.

-Аз исках да ти кажа.Исках да ти разкажа от самото начало, но те не ми позволиха. - скъпата ми приятелка заплака по-силно и се разтрепери.Обзе ме паника.

-Какво? За какво говориш прекрасна? Успокой се и ми разкажи!

-Аз.. - погледна ме с навлажнените си очи и аз застинах в очакване на това, което има да ми признае.Вместо това обаче телефонът и позвъня и тя се стресна.С нежелание погледна кой е и все пак отговори на обаждането. - Майк, моментът не е много под.. - секна изречението си и изпусна дълбока глътка въздух като млъкна и заслуша какво има да и казва гаджето и.Погледът и през цялото време се луташе насам- натам, след което отново го прикова в мен - Руджеро, трябва да отидем в болницата...