-Хей, момичета..По-полека - Хулио извика от другия край на залата.Може би с Валентина малко прекалихме с упражнението.Толкова много съм и набрала, че ми идеше да се сбия с нея наистина..треньорът ни дойде и застана между нас. - Хайде стига за днес.Следващия път ще продължим - започна да обеснява и нещо друго, но не го слушах.Не можех да откъсна поглед от блондинката.
Все пак се отдалечих, за да пийна малко вода.Днес беше доста изморително
-Страх ме е да те доближа.Като видях как преметна Вале и се притеснявам да не свърша на земята - Агус се пошегува и дойде при мен.
-Не се тревожи..Няма да те контузвам..много - не се засмях с него, но пък се пошегувах.Обичах да виждам притесненото му, объркано лице.
-Е, ще тръгваме ли или ще го оставим за после? - попита ме, тъй като се бяхме разбрали днес да започнем с писането на песентта.
-Само ще се преоблека и идвам - отговорих и отидох в съблекалнята.Побързах, за да не ме чака много.На вратата срещнах Хулио. -Хей
-Хей..Добра работа днес.Харесва ми как се справяш - похвали ме, въпреки че смятам, че и Вален е добра.Честно не очаквах това от нея.Определено има понятие от тези неща
-Радвам се, благодаря ти.И все пак смятам, че са ми нужни още доста тренировки.
-Така е, но имаш потенциал.Добре е да умееш да се защитаваш.Но дано не ти се налага - усмихна ми се и се върна в залата.Агустин също се появи и тръгнахме към дома му.Взехме си такси, тъй като е доста далече.Вече съм идвала веднъж, но сега беше по-разлино.Отвън изглеждапе много красиво и просторно, сега на светло се вижда много по-добре.Позвъняхме на вратата и ни отвори една жена.Беше с дълга руса коса и ярко сини очи.Много красива.
-Добре дошли.Заповядайте - усмихна ни се и ни направи път, за да влезем в антрето -Много ми е приятно да се запознаем Каролина.Аз съм майката на Агус - каза и ме разцелува
-На мен също госпожо Бернаскони - постарах се да бъда мила каквато беше и тя с мен.Не и се усмихвах, но бях мила
-Наричай ме Вероника.Хайде, елате в хола. - тя тръгна напред, а ние я последвахме.Минахме през мястото където Вале ми връчи онази картина на купона, постарах се да не мисля за това и да не се разстройвам пред тях.В хола имаше един добре изглеждащ господин.Предположих, че е баща му,но сега като ги видя тримата заедно разбирам,че изобщо не си приличат външно.Той също беше синеок и не само.Нямаха нищо сходно нито в структура,нито в лице.
أنت تقرأ
No more feelings, no more pain.
أدب الهواةЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
