No more feelings, no more pain.

З Глава-,,Племенниците на мъртвия президент"

           Дните минаха неусетно бързо.Вече е неделя вечер и се предполага, че утре е първият ми учебен ден в 10 клас и то в прочутия Blake South College.Братовчед ми определено беше по-развълнуван от мен.Той учеше там преди и вероятно иска да се срещне с учителите си и може би да срещне някои стари приятели.Успяхме да почистим къщата или поне стаите, които най-много  използвахме.Още не съм разгледала всичко, има много стаи,в които не съм влизала, но и нямам желание поне засега.Рудже настоя  да ми вземе бюро за стаята и още някои неща, не опорствах, оставих го да прави каквото реши, но отказах да я пребоядисва, предпочитах да остане бяла.Взехме си и някои нови дрехи и неща за училище..изпратиха ни униформите, които се предполагаше, че трябва да носим..мразя поли и само мисълта, че ще трябва да я нося всеки ден още 3 години страшно ме изнервяше..Тези дни прекарах в стаята си..Руджеро излизаше , искаше да се разходи из града, викаше и мен, но аз категорично отказвах.Тази вечяр обаче се съгласих да я прекараме заедно и да вечеряме.Всеки ден си поръчвахме храна, а днес той реши да изпробва готварските си умения.

-Сигурен ли си, че се прави така? -попитах отново когато той изсипа сместта за омлет върху тигана, свес е силно  казано, защото приличаше повече на  вода със сиране и много, много олио.

-Спокойно, знам какво правя -продължаваше да ме успокоява с готварските си умения отпреди 9 години, не че и тогава се е справял много добре, спомням си само, че беше голям лакомник и това не се е променило изобщо.

-Както кажеш - спестих му коментара си и вдигнах ръце, сякаш се предавам

-Защо не вземеш да ми помогнеш малко, вземи напряви салатата, това знаеш как става - изпуфтях недоволно и извадих продукти от храдилника

Измих ги добре и започнах да режа, а братовчед ми слагаше покривка на масатата.Изведнъж котлонът пламна и той се затича да изгаси огъня.Аз отстъпих назад от страх, изведнъж ме обзе паника.Пламъците, димът, топлината, едни картини започнаха да изникват в главата ми.

-Уфф, за малко - засмя се Рудже щом огънят изгасна.Погледна ме, но като видя пребледнялото ми лице ведната разбра какво става 

Махна тигана, сложи прегорерия омлет в една чиния и ми го подаде.

-Ето, сложи масата, аз ще довърша тук и идвам - послушно изпълних заръката му и сложих омлетите и приборите на малката масичка  в кухнята.Имаше и голяма трапезария, но какъв е смисълът да се граним там.Имаше прекалено много столове, за твърде малко хора.По време на вечерята не обелихме нито дума.Признавам яла съм и по-вкусни омлети, но нямах желание пак да го карам да се чувства зле.След вечеря исках отново да си отида в стаята, но Руджеро ме спря, този път искаше да гледаме заедно телевизия в хола.Настанихме се на удобния диван, а той започна да превключва програмите, за да намери нещо интересво за гледане, но вместо това, каналът на който попаднахме унищожи  и малкото ми останал позитивизъм.