Бях забила погледа си в дъската за рязане..Агус правеше тестото за пица, а аз режех продуктите.
-Ще дойдеш на партито утре вечер, нали? - попита ме изведнъж
-Не знам.. - отвърнах без да отделям поглед от дъската
-Хайде дее, без теб няма да е същото.
-Ще го преживееш - пошегувах се, а той се засмя -А и, не съм била на парти досега. -добавих
-Ами ето, сега имаш възможност да отидеш - продължи да настоява - Ако дойдеш няма да те оставя сама, обещавам - каза ми толкова сладко, че май се изчервих - Просто ще си говорим и ще наблюдаваме група пияни тийнейджъри, които танцуват или се натискат с гаджетата си.
-А значи, ти ще се напиеш и ще се натискаш с приятелката си, а мен ще ме зарежеш - казах мислите си на глас
Той се изсмя с цяло гърло.
-Притеснявате това, че ще те оставя или че ще се натискам с друга, а ? - пошегува се и надигна вежда с онази изпитателна усмивка, а аз замръзнах
-Глупости..изобщо не ми пука с кой какво ще правиш - говорех почти уверено, а той продължаваше да ме гледа с онази усмивка - Тя ти е гадже, а аз...аз не съм ти никаква - казах и сведох глава.
Той остави всичко и пак дойде до мен.
-Сега вече се обидих - каза малко по-сериозно, но все пак с доза надсмешка - Не сме ли приятели?
Не отговорих, а продължих да режа.Опитах се да нарежа едни кисели краставички, но бяха много меки и при всеки опит изпускаха много сок и се сплескваха.
-Ето така, виж - Агус хвана ръката ми и ми показа, като не натискаше въобще.
Чувствах се малко странно, той беше плътно зад мен, ръката му беше върху моята, усещах дъха му във врата си.Изведнъж спря всякакви действия и ме погледна.Лицето му беше втренчено в мен,на сантиметри от мен.Гледах напред, но не издържах и обърнах глава към него.Загледахме се в очите на другия.В онези дълбоки кафеви очи.Лицата ни се деляха от няколко незначителни сантиметра, дъхът му се разбиваше в моя.От време на време отместяше погледа си от очите на устните ми и аз правех същото.
Изведнъж се осъзнах и се обърнах напред, изплъзнах ръката си от неговата и продължих да режа.Той постоя малко зад мен и после премина към тестото.Стояхме мълчеливо, сякаш нищо не се беше случило, но то си е така, нали?
ESTÁS LEYENDO
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
