No more feelings, no more pain.

35 Глава - "Ако искаш да останеш жива, крайно време е да започнеш да мечтаеш."

Агустин

     Галех разпиляната и по бедрата ми коса и навивах малките кичурчета около пръстите си.Имах чувството, че започва да задрямва, защото затворените и клепачи се отпуснаха и ръцете и вече не стискаха свободната ми ръка.Свих се малко напред и духнах топла струя въздух във врата и.Веждите и се набръчкаха от недоволство и останових, че всъщност беше будна.

-Какво се опитваш да направиш? - измрънка със затворени очи и се развъртя в скута ми.

-Не че не ми е приятно така, но имаме домашно за довършване. - припомних и идеята на събирането ни в дома ми.Кого лъжа? Изобщо не беше за това.Тя отвори очи и надигна глава.

-Ама ти наистина ли искаш да учим? Мислех че е само оправдание, за да прекараме деня заедно.  - подсмихнах се, заради уникалната и възможност винаги да разбира какво ми се върти в ума.

-Така е.Само че ти спиш и на мен ми е скучно.Исках да правим нещо заедно. - отвърнах, а тя се измести в другия край на леглото ми, че даже и се зави.

-Ами да спим заедно. - избръщолеви и аз се усмихнах лукаво с идеята да се пошегувам се нея, но предпочетох да не го правя, тъй като вероятността да ме замери с възглавница и да ме изгони от собствената ми стая е доста голяма.

-Не ми се спи. - намръщих се - Лина.. - побутнах я, а тя се направи на приятно разсеяна.Не е възможно вече да спи.

Погъделичках стъпалото и - не помръдна.Надвесих се над нея и повдигнах малко тениската и.Поставих една нежна целувка на корема и, срещу която тя не реагира.Зацелувах я без посока и се опитах да направя една смучка, но тя се размърда и се завъртя на другата страна, за да не я закачам.Легнах до нея и я гушнах.Не ми се спи в действителност и няма да я оставя, докато не ми обърне внимание.Това не е егоизъм, а нова форма на любов.Размърдах косата и с носа си и леко захапах меката част на врата и.Настръхна и издаде лек стон.Погалих голата част на корема си и спуснах длънта си малко по малко.Когато се престраших да плъзна ръката си между бедрата и тя ги стисна силно като опарена и се врътна по гръб, гледайки ме втренчено.

-Не си насилвай късмета! - сопна ми се и аз се усмихнах невинно.И все пак не избута ръката ми, така или иначе нямаше на къде да мръдна. - Хубаво, няма да спя. - Преобърна ни и се озова отгоре ми.Надвеси се над мен и ръцете ми се вкопчиха в бедрата и. - Но да знаеш.Ставам много раздразнителна когато не се наспя.