Сложих чантата си в шкафчето и поставих кутията за храна отгоре, за да не се смачка.От раницата си извадих само учебника и тетрадката по математика, които ще са ми нужни за първия час.Понечих да затворя малката вратичка когато чифт ръце се стовариха върху клепачите ми.Всичко пред мен стана черно, усещах само силния мъжки парфюм и нежни и меки пръсти върху очите си.Нещо в корема ми се разбунтува и се усмихнах.
-Честит Свети Валентин и на теб! - казах бодро и се завъртях на пети като отскубнах ръцете му от лицето си.Малко прибърза, май първо трябваше да разбера кой стои зад мен.
-Ъмм..Предполагам честит и на теб - братовчед ми се засмя и облегна ръката си на шкафчето ми.Не мога да повярвам, че го обърках с Агус.Но пък аз не го виждах, така че може да се случи на всеки.Намръщих се и исках да му се ядосам за неуместното посрещане тази сутрин, но в другата си ръка държеше една роза и празничното усещане отново се завърна.
-Помислих те за Агус - признах, а той кимна разбиращо. - Карол ли чакаш? - попитах и приклекнах, за да помириша цветето.
-Мхм.Скоро трябва да е тук.Чухме се сутринта,но исках да я изненадам и сега.
Странно.Агус не ми се обади тази сутрин, но може би е решил, че нямам намерение да празнувам този празник.Аз наистина нямах, но сутринта пътувах с автобуса и превозното средство спря специално, за да видим всички как едно момче прави предложение на приятелката си на площада пред всички.Беше доста необичайно, защото повечето мъже не правят предложение за брак в 7 сутринта и то на градския площад поне доколкото съм чувала.И все пак беше хубаво, разчувствах се заедно с нея.Оттогава съм много развълнувана за днешния ден.Всички са весели и това прави и мен позитивна.Изгарям от нетърпение да видя гаджето си и си давам сметка, че имаше полза от сладките, които изпекох вчера за него.
-С Агус решихте ли къде ще сте след танците?
-Да кажем, че аз го реших - отвърнах и ясно показах, че няма да му давам обяснение.Братовчед ми понякога е голямо дрънкало.
-Както кажеш - отвърна той и вратата на етажа се отвори.Карол се появи заедно с една съученичка Мариса, обсъждаха заплеснато нещо над учебника по математика. - Тръгвам - потупа рамото ми и изтича при нея.Видях как грейна лицето и когато се появи с подаръка си пред нея.Момичето с нея помаха и се оттегли, а те започнаха да се прегръщат и целуват.
YOU ARE READING
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
