42 Глава - "Момичето, което загина в експлозия през март 2008. "

178 15 16
                                        


Каролина

       Заградих всички получени отговори с цветен химикал в тетрадката си.Хвърлих един бърз поглед върху стойностите и открих доста грешки в сметките.Вместо да ги поправям просто затворих тетрадката и стоварих целия учебен материал на празното фотьойлче до себе си.

-Бързо приключи. - изтъкна Карол, която все още работеше върху домашното си по математика. - Отново.

-Какво да ти кажа, задобрявам! - опитах се да разчупя атмосферата, но след като тя не се засмя обратно, просто се пресегнах за ягодовото си смути.Тези дни съм непрекъснато гладна.Приятелката ми извъртя очи, а изражението и се промени по познат начин.Това ми говори, че или е оттегчена или раздразнена.Напоследък обаче се славя със способността си да дразня всички около себе си, тъй че предполагам е второто.

Карол не направи коментар, но зная какво и идваше наум.Задобрявам единствено във вбесяването на учителите и бягането от часовете.Да не говорим за липсата на домашни, подготовка и натрупаните слаби оценки.

-Говорих с Руджеро да ти отпусне още час-два, за да можем да отидем някъде.Той се съгласи при условие, че първо ще си научим.Помислих си, че можем да отидем у нас, да гледаме филм и да си бъбрим. 

Пореден опит от страна на Кар.До къде я докарах, че се налага гаджето на братовчед ми да го моли, за да ми "отпусне час-два".В очите на всички той сега командва парада, а аз съм в ролята на заложничка, или може би принцеса, затворена в кула, която чака разбойникът Паскуале да дойде и да я освободи.

-Да гледам филм между четири стени? Имаш предвид това, което правя всеки ден? - отвърнах заядливо и тя като че ли усети колко глупаво бе предложението и.Имам един следобед навън и тя иска да си останем у дома.

-Лоша идея, права си.Тогава какво ще кажеш за боулинг? Може да поканим още хора.Ще е забавно. 

-Все тая. - отвърнах и свих рамене.Колкото и обещаващо да звучи, далеч не е това, което искам от сърце да правя.Не мога да работя върху главната си цел, защото Руджеро източи цялата информация и от лаптопа ми.Не мога дори да се обадя на Лино, тъй като телефонните ми разписки се проверяват.Единственият човек около когото бих искала да бъда също не е тук.Прецакана съм.Както винаги.

No more feelings, no more pain.Место, где живут истории. Откройте их для себя