His deadly kiss

Пролог

29 ноември, 1864г. 

- Бягайте по-бързо! - извика единият от мъжете.

Групичката от четирима тичаше в снега, оставяйки дълбоки дири след себе си.
Зимата бе дошла, изненадвайки всички, но не можеха да направят нищо.

Небето беше сиво, предвещаващо нещо лошо. Наоколо летяха гарвани, а писъците им можеха да смразят кръвта.

Мъжете почти бяха стигнали до селото. Вятърът бе точно срещу тях и брулеше лицата им до болка, но в момента това не беше най-важното. Чуваха звука от конски копита някъде в далечината и сърцата им препускаха от страх.

Единият от мъжете се спъна в собствените си крака и падна по лице в мекия сняг. Дали не трябваше да се откаже? 

- Ставай! - един от другарите му също спря и се върна до него, помагайки му да се изправи.

Оставаше им още малко, докато пристигнат. С подгизнали обувки и изморени нозе, най-после се добраха до селото си, само за да го намерят в този вид.

По земята имаше трупове, които бяха частично покрити от навял сняг. Кръвта се смесваше с белия цвят на пелената и си личеше, че това се бе случило съвсем скоро.

- Какво е станало тук? - затаи дъх един от четиримата, въпреки че всеки от тях знаеше отговора.

Тела на старци, млади жени и мъже, деца и бебета лежаха на студената земя, вече безжизнени и чезнещи.

Единият от мъжете пристъпи към жена на средна възраст и се наведе, затваряйки очите й с ръка. По лицата на повечето бе останал страха и очите му стояха отворени, гледайки напред към смъртта.

- Чуйте - обади се най-дребния от четиримата.

Едва доловимо за ухото, от някъде се чуваше детски плач.

- И вие го чувате, нали?

Останалите кимнаха.

- Има живо дете - отбеляза един от тях. - Нека се разделим и да го намерим.

Другите се съгласиха и се пръснаха напосоки, следвайки плача.

Единият, висок и набит мъж с гъста тъмна брада, навлезе през отворената врата на една разбита къща. Не усещаше никакво присъствие тук, всичко отдавна беше мъртво.

Звукът тук се чуваше по-ясно. Тръгна по стълбите към втория етаж и отвори предпазливо една от вратите. Видя малко момче, около четири годишно, да седи свито в единия ъгъл и да се дави в сълзите си. Телцето му трепереше от студа и беше гушнало плюшено зайче, изцапано с кръв.