His deadly kiss

49 💎

- Добре ли си? - загрижи се Нана, виждайки гримасата му.

- Д-да.

По-големия задвижи пръста си, оставяйки го да свикне и не му харесваха болезнените стонове, които чуваше. Добави и втори пръст и се наведе, целувайки ключицата му, за да го разсее. Ронджун измърка от първоначалния дискомфорт и се размърда под него. За миг изпита желание да му каже да спре, но скоро удоволствието започна да го залива и пръстите не му бяха достатъчни. Изгаряше от копнеж да го усети в себе си.

Сега.

- Н-нана... - изскимтя той и задвижи таза си срещу ръката му. Джемин веднага го разбра и забърза повече движенията си, карайки го да стене по-силно.

- Готов ли си, Инджуни? - попита той срещу устните му и дъхът им се смеси.

- Да... Моля те...

- За какво ме молиш?

Чернокосия отказа да отговори на това и извърна глава настрани, а Нана извади пръстите си от него и прокара ръка по собствения си член. Нагласи го на входа му и Ронджун изпъшка, усещайки върха на главичката му.

- Вече няма връщане назад, Ронджун.

Момчето само кимна и зачака. Изкрещя, когато той влезе рязко в него и тялото му застина.

Светлокосия се наведе до нивото му, подпирайки се на ръце и започна да целува врата му, откъсвайки го от болката. Ронджун беше толкова нетърпелив, че се задвижи към него, показвайки му, че вече може да действа.

Джемин се изправи леко и направи първия тласък. Дребното момче стисна очи и простена, но не му каза да спре. Нямаше да му каже.

Нана просто не можеше да абсорбира красотата му. Беше толкова великолепен по този начин, зачервен и гол, стенещ от леката болка, толкова отчаян за него и за ласките му...

- Прости ми, Инджуни - прошепна той до ухото му, - но не мога да се сдържам повече.

Преди Джун да каже каквото и да било, той се изправи и го хвана от двете страни на кръста, движейки се бързо и отсечено. Стоновете на дребното момче бяха като музика за ушите му и Джемин бързо се пристрасти. Искаше да чува още, искаше да чува въздишките и молбите му.

- Дж-джемин... - проплака той и стисна очи, не можейки да понесе това удоволствие.

Джемин се забиваше като полудял в него. Звукът на удряща се плът огласи стаята, може би дори апартамента. Чернокосия се виеше под силното му тяло като змия и не можеше да си намери място. Ту стискаше чаршафите между пръстите си, ту протягаше ръце към него, искайки да го придърпа в целувка. По-големия обаче запазваше здравия си разум и колкото и да му беше трудно, отбягваше устните му.