His deadly kiss

50 💎

Ронджун се събуди изведнъж и дишаше тежко. Сърцето му препускаше бързо от страх и той се огледа наоколо. Беше се изправил рязко в леглото, докато се опитваше да си спомни нещо.

Постепенно се успокои и хладния въздух в стаята погъделичка голата му кожа. Дишането му се нормализира и той сведе поглед, забелязвайки Джемин, който спеше до него. Светлокосия го бе прегърнал през стомаха и се размърда леко в съня си, но не го пусна.

Джун се усмихна леко и го погали по косата, а тялото му все още бе разтърсено от преживяното по-рано. Не можеше да повярва, че го беше направил. И то с Джемин. Не съжаляваше, даже напротив. Радваше се, че точно на него даде първия си път, беше щастлив, защото знаеше, че той няма да го предаде.

Когато се успокои напълно, се върна обратно в леглото и се сгуши в голите гърди на Джемин. Той само го притисна към себе си, като че ли знаеше от какво има нужда, и Ронджун затвори очи, искайки да заспи отново.

Само че кошмара му от преди малко не изчезна, а сякаш продължи от там, където беше спрял.

Намираше се на някакво непознато място и беше тотално объркан. Любопитството му надделяваше и продължи да върви напред, а дори не знаеше къде отива. Краката му сами го отведоха до някаква огромна къща и той се качи на верандата, хващайки плахо дръжката на входната врата. Натисна, разбирайки с изненада, че е отключено и надникна вътре.

В следващия момент мрака го обгърна и паника обзе тялото му.

- Ехо? - провикна се той. - Има ли някой?

Усещаше чуждо присъствие, но по някаква причина прекрачи прага. Буквално не виждаше нищо и едва направил няколко крачки, нещо огромно и тежко скочи върху него. Ронджун изкрещя заради шока си и едрото туловище го приклещи към дървения под. Големите му ръце го държаха за раменете, за да не мърда, а след това съществото се наведе към него. Опасно близо.

Дъха му го изгори и Ронджун стоеше с широко отворени очи. Не можеше да се защити, не можеше да извика, скован от паника.

Чудовището разкъса дрехата му и Ронджун успя да види проблясването на два остри зъба в мрака. Извика от болка, когато той ги впи в рамото му и започна да пие, сякаш пиеше обикновена чаша вода.

- С-спри! - проплака момчето, но нямаше ефект.

Блъскаше го и се мяташе, опитваше се да го отблъсне, но нищо не помагаше. Когато приключи, съществото се дръпна от него и Ронджун зърна червените му очи. Очи, които познаваше толкова добре...