His deadly kiss

10 💎

Ронджун всячески се мъчеше да игнорира болката в ръката си, но с всяко движение тя ставаше все по-силна.

- Добре ли си? - попита Джънгу, който стоеше до него.

Дребното момче не остана доволно от факта, че той бе забелязал дискомфорта му.

- Да, всичко е наред.

- Да не би ръката да те боли? - продължи той.

- Не, казах, че съм добре - натърти Ронджун и разговора приключи.

Какво му ставаше? Днес беше необичайно раздразнителен.

Сега щяха имат час по живопис, а след това и лекция в една от залите, в която още не беше ходил.

Обясниха им, че след три часа трябва да са напълно готови с рисунката си, ако не искат слаба оценка. По принцип Ронджун щеше да се справи и за два часа, но с тази ръка...

Джемин влезе в помещението, събличайки якето си, което подсказа на чернокосия, че сигурно до сега е бил навън. Високото момче поздрави и се приготви, заставайки на подиума. Този път беше с дрехите си, но на Ронджун не му пукаше особено дали ще го рисува гол или облечен.

Реши да застане в профил, намествайки статива си от дясната страна на Джемин. Изохка от болка, когато се опита да вдигне тежкия статив и ръката го заболя.

Джемин веднага чу това и стана от мястото си, грабвайки статива.

- Къде искаш да е? - попита той.

Дребното момче го погледна извинително, потривайки китката си.

- Тук - посочи и Нана на мига постави статива на мястото.

Без да казва нищо повече, се върна на стола и зае позата си, а Ронджун започна да оправя нещата си. Останалите го гледаха изненадано и той усещаше това, но реши да не им обръща внимание. Защо толкова се учудиха? Джемин просто му помогна.

Започна да прави основната рисунка, но се затрудняваше наистина много. По дяволите, чувстваше се адски беззащитен, когато не можеше да рисува. Може би трябваше да послуша Джено и да го остави да го отведе в болницата. Изобщо не очакваше да го боли толкова много.

Погледна към Джемин и установи, че той също го зяпа. Бе застанал така, че да е с лице към него и го наблюдаваше загрижено.

Сутринта бе наистина мил, когато му помогна да си пренесе багажа, а сега и това.

Е, все пак Ронджун успя да намери някой, който ще му помогне да се приспособи по-бързо.