His deadly kiss

108 💎

Колената на Ронджун омекнаха и той се свлече на земята, когато всичко свърши. Джемин се отдръпна от русото момче, а то бе затворило спокойно очи, сякаш спеше.

Тишината обгърна всичко. Нямаше никакви движения, никакво препускане на уплашени сърца, никакво присъствие. Времето спря. Светът спря.

Не.

Не можеше да е вярно.

Това не можеше да е истина. Просто не!

Ронджун се довлачи до тялото на приятеля си, побутвайки го леко.

- Джено - подсмръкна той, а гласът му образува ехо, удрящо се в дърветата. - Джено, погледни ме. Хайде. Отвори очи. Не е забавно. Джено. Джено! Хайде, моля те! Джено!

Дребното момче плачеше с глас над него, а в главата му беше пълна каша. Плака, докато накрая не се умори и притихна, взимайки тялото му от скута на Джемин в своя. Милваше косата му и тихичко го молеше да отвори очи, но нямаше ефект.

Джено вече не беше тук.

Мунбин не можеше да повярва. Той бе виновен за това. Брат му умря заради него.

Гледаше безжизненото тяло на Джено и сълзи потекоха от очите му. Какво направи? Какво бе причинил на собствения си брат?!

Мунбин се огледа и направи крачка напред, взимайки един от разпилените пистолети по земята. Понечи да го допре до слепоочието си, вината беше прекалено голяма, за да я понесе, но Шинби бързо изтръгна оръжието от ръката му.

- Да не си посмял! - озъби се тя, а в очите й се четеше болка и гняв. - Нима ще избягаш?! Толкова ли е лесно просто да се гръмнеш?!

Бин дори нямаше срам да я погледне както трябва.

- Дай ми го - пророни тихо и подаде ръка напред.

- Не - тя поклати глава. - Този път няма да стане на твоята.

В следващият миг силен гръм раздра небето, карайки всички да застинат. Изля се пороен дъжд, сякаш дошъл от нищото и създаде суматоха и объркване.

Ронджун, който до сега прегръщаше русокосият в ръцете си с надеждата да го събуди, вдигна глава и видя Джемин на няколко метра от тях. От инкуба лъхаше огън и горещина, сила, също като тази от преди малко. Нямаше никакви пречки за него.

Джемин се обърна към Мунбин. Той бе виновен, че Джено го няма. Той бе виновен за всичко!