His deadly kiss

11 💎

Ронджун отиде във вече познатото кафене, където смяташе да прекара кратката си почивка.

Приближи се към бара и вдигна глава към таблото, опитвайки да реши какво да си вземе.

- Един двоен горещ шоколад - каза накрая на момичето зад касата.

- Нека са два - чу се глас зад него и той бързо погледна натам.

Джено му се усмихваше симпатично, подавайки пари на касиерката. Момичето кимна, а Ронджун все така се взираше в новодошлия.

- Какво? Изненадан си да ме видиш тук? - засмя се русокосия.

- Не - припряно отвърна Джун. - Просто ме стресна.

- Извинявай.

- Поръчката ви - обади се момичето, подавайки им табла с две големи чаши.

- Благодаря - Джено я взе от ръцете й и тръгна към една от свободните маси, сетне се обърна към дребното момче. - Е, идваш ли?

Ронджун кимна някак сковано и го последва. Двамата се настаниха и съблякоха якетата си, закачайки ги на облегалките на столовете.

- Времето е ужасно - подхвана Джено, потривайки ръце една в друга.

- Така е.

Ронджун сам не знаеше защо се държи толкова отдръпнато. Джемин му бе казал да стои далеч от русото момче, но...

- Джемин вече ти каза да не се мяркаш около мен, а? - изсмя се той горчиво, отпивайки от своята чаша.

- Какво? - сепна се дребното момче.

- Често се случва - Джено сви рамене. - Той не ме харесва.

- Има ли причина?

- Според мен не. Поне аз нищо не съм направил, за да ме мрази. Предполагам, просто съм му антипатичен.

Ронджун свъси вежди. Дали трябваше да попита модела за отношенията им с Джено?

- Разбирам.

- Още когато постъпих на работа тук, не ме хареса - обясни Джено. - Но няма какво да сторя по въпроса.

- Опитай да го заговориш? - предложи Хуанг, също вдигайки чашата си към устните си.

- Пробвал съм. А и сам видя реакцията му вчера. Впрочем, как е ръката ти?

По-големия сведе поглед към превързаната му китка.

- Става.