His deadly kiss

109 💎

5 месеца по-късно

- Как си днес? - попита мъжа и се усмихна леко.

- Може да се каже, че добре - отвърна Ронджун.

Намираха се в кабинета на психолога, който момчето посещаваше през последните три месеца. Честно казано, в началото нямаше никакво развитие и беше на път да се откаже, но сякаш нещо го подтикна да остане и да продължи с терапията си.

През последните пет месеца не беше на себе си. След погребението на Джено той се затвори в себе си, спря да говори, спря да се храни, спря дори да диша. Не знаеше къде се намира.

Първата му реакция бе просто да мълчи. Беше твърде шокиран от случилото се. После вината го покоси и не можа да се отърве от мисълта, че той е виновен за смъртта на Джено.

Бе останал да живее в апартамента на Марк и Сънг в общежитията, но ако трябваше да се гледа реално на нещата, той дори не живееше. Беше като дух. Просто една празна черупка.

Двете момчета се тревожеха за него. Имаше моменти, в които Джисънг ставаше нощем, за да го провери дали диша. Ронджун спеше толкова дълбоко, че дишането му едва се чуваше.

Дълго време се опитваха да му помогнат, но той не ги допускаше до себе си. Просто лежеше свит в едно от леглата и гледаше в отсрещната стена. Очите му бяха празни, някак плащеши.

- За какво искаш да говорим днес? - започна Джони, психиатърът му и прегледа записките си от срещата им миналия четвъртък.

- Не знам - Ронджун сви рамене. - Вие кажете този път.

- Колко пъти да ти казвам да не ми говориш официално - засмя се по-големия, смущавайки го.

- Съжалявам. Навик ми е вече.

- Добре - съгласи се Йонгхо и затвори бележника си. - Нека започнем с нещото, за което най-много мислиш през последните дни.

Джун се замисли, но не му отне много време.

- Мисля за случилото се.

Изражението на психиатъра от приятелско и весело за секунди се превърна в сериозно.

- И какво мислиш?

Стаята беше доста приятна. Бе на втория етаж на сградата. Едната стена бе изцяло от прозорци, позволявайки на слънчевата светлина да влиза по-добре. Двамата седяха на удобни фотьойли на известно разстояние един от друг. Във всеки ъгъл на помещението имаше по едно стайно зелено растение в голяма саксия, мебелите бяха в приятен бежов цвят, подхождайки си със стените.