His deadly kiss

87 💎

- Хьонг, това нужно ли е? - попита притеснено Хюк, докато пътуваха.

- Да - отвърна Бин, задържайки очите си на пътя.

Дребното момче сведе поглед към Марк, който спеше в скута му и си играеше лениво с косата му.

- Той няма да пострада от това, нали? - реши да се увери по-малкия, поглеждайки братовчед си.

- Какво ти пука? Да не би да го харесваш?

- Не - излъга той, - просто не е направил нищо, за да го замесваме.

- Щом не можахме да примамим Джисънг, той беше втория вариант - въздъхна русокосия. - Може да не е толкова близък на Спасителя, но пак ще свърши работа.

- Но няма да го нараниш, нали?

Мунбин извъртя очи с досада.

- Щом толкова те интересува, не, нищо няма да му стане.

Хечан кимна и отново погледна към момчето в ръцете си. В началото се бе съгласил да участва в това, просто защото живота му се струваше скучен напоследък. Но с времето наистина започна да харесва Марк и това го притесняваше. Отдавна не бе изпитвал нещо такова към друг човек и сега се тревожеше за него.

Правилно ли постъпваше? Може би беше прекалено страхлив, за да се противопостави на братовчед си, но искаше да помогне на Марк. Той не заслужаваше да е тук.

Наведе се леко и постави нежна целувка на челото му, продължавайки да гали косата му.

***

- Как можеш да ни помогнеш? - попита сериозно Джемин, а тримата седяха на масата в кухнята.

Вече бе късно през нощта, но това нямаше значение.

- Има едно място в провинцията, където брат ми няма да ви намери - каза Джено, сложил ръцете си на масата. Опитваше се да пренебрегне факта, че те държаха своите, но болката бе ясно изписана по лицето му.

Ронджун забеляза това и издърпа ръката си от тази на Нана, заигравайки се с пръстите си.

- Нали каза, че и тук е безопасно? - напомни му той.

- За теб - уточни русия. - Колкото до инкуба, Мунбин веднага ще го открие.

Дребното момче видимо се напрегна, чувайки това име.

- Мунбин?

- Какво има? - Джемин постави длан на бедрото му, виждайки изненадата му.

- Да - кимна Джено. - Мунбин е по-големия ми брат.