His deadly kiss

41 💎

Ронджун тъкмо се бе разделил с Джемин пред университета на другата сутрин, когато някой го потупа по рамото. За разлика от вчера, беше в доста добро настроение, тъй като високото момче го бе събудило с нежна целувка по врата, но сега, когато се обърна, всичко отиде по дяволите.

Джено стоеше срещу него.

- Добро утро - поздрави той някак отдръпнато.

- Добро - отвърна Джун и отстъпи крачка назад.

- Надявах се да те видя - призна по-големия. - Имаш ли време? Искам да поговорим.

- Не мисля, че е много уместно - свъси вежди недоверчиво той.

- Моля те - побърза да каже русия, понеже Ронджун имаше намерение да се отдалечи. - Отдели ми само десет минути. Не повече.

Дребното момче не беше много сигурно, но въпреки това кимна. След случилото се предния ден дори не знаеше дали е редно да се навърта около него.

Джено го поведе към залата по танци и двамата влязоха вътре. Както се очакваше, нямаше никого и русокосия затвори след себе си, оставяйки раницата си на пода.

- Исках да ти се извиня - заговори той и го погледна плахо - за инцидента вчера.

- Защо се извиняваш? - смутолеви Хуанг и сведе глава. - Ти не си направил нищо.

- Именно. Извинявам се точно защото не направих нищо.

Високото момче пристъпи към него и разкопча якето му съвсем малко. Погледна наранената кожа на врата му, която вече имаше лилав оттенък и я докосна леко с пръст. Ронджун се постара да не показва, че дори от този малък допир го заболя.

- Няма значение - каза след това и се отдръпна.

- Има значение. Трябваше да я спра. Съжалявам, че ти причини това. Просто сестра ми понякога не си знае предела.

- Сестра ти? - зяпна Джун.

- Да. Шинби е моята по-голяма сестра. В последно време само ме разпитва защо нямам настроение и накрая й казах, понеже беше наистина настоятелна.

- Какво си й казал?

Джено се усмихна едва забележимо на реакцията му и отново скъси разстоянието помежду им, вдигайки ръка към лицето му.

- Казах й за теб. И че ме остави заради друг.

- Не съм те оставил - отрече Ронджун.