His deadly kiss

62 💎

- Не знам как ще реагираш, но... Аз ти въздействах.

- Какво значи това? - Ронджун присви очи.

- Значи, че те карах да правиш неща, които аз искам. Против твоята воля. Това значи.

- К-какво?

Нима беше вярно? Всичко, което се случи, всичко между тях... Това, което изпитваше... Предположението, че е влюбен в него... Всичко ли беше лъжа?

- Но не всеки път - поясни Джемин, започвайки да се изнервя. - Въздействието не трае дълго, после не го помниш и смяташ, че решението е било твое.

- Кога... Кога си го правил? - осмели се да попита той.

- Когато ти казах да се разделиш с Джено. И още няколко пъти, но за малки неща.

- Ами... Ами онази нощ, когато... 

Буца засегна в гърлото му, опитвайки да се осъзнае.

- Не - отсече Джемин. - Тогава ти го направи по собствено желание.

- Аз...

- Не съм ти въздействал, Ронджун. Онази нощ, когато го направихме, не съм използвал силата си върху теб.

Дребното момче хвана главата си, искайки да спре да слуша. Това беше прекалено много за него. Не можеше да се отърси от чувството, че са го използвали, не можеше да...

- Аз... - изхлипа той. - Доверих ти се! 

- Ронджун...

- Наистина не мога да повярвам! Това... Това беше първия ми път, за бога! Няма как да... Не е възможно да...

- Казах ти, ти сам го поиска. Кълна се, че нямаше да те пипна и с пръст, не съм те карал да го правиш. Защо е толкова трудно да приемеш, че ми се отдаде доброволно?

- Как да приема нещо като това?! - той го погледна ядосано, сълзите блещукаха в очите му. - Как да приема, че си някакъв демон, който убива хора и в който съм се...

Джемин изчака да продължи, но думите му се загубиха някъде в плача му. Ронджун наведе глава, все още държейки косата си и захлипа тихо, усещайки ясно ръцете му по тялото си от онази нощ.

След няколко минути той изправи гръб, а пристъпът му беше отминал.

- Защо ме накара да се разделя с Джено? - попита той, сваляйки ръцете в скута си.

- Защото той е опасен.

- Какво?

- Не трябва да е около теб. Още в началото ти казах, че не го харесвам.