His deadly kiss

15 💎

- Заповядай - каза Джено, подавайки му своя тениска.

- За какво ми е? - обърка се дребното момче.

- Твоята блуза е мокра, а навън е студено. Не бих искал да настинеш.

Ронджун взе дрехата, при което пръстите им се допряха и той се изчерви отново.

- Б-благодаря - измърмори той. - Още утре ще ти я върна.

- Няма нужда. Имам много такива, задръж я, ако искаш.

- А, не. Не мога така.

- Защо не? Запази я като талисман или нещо такова - засмя се Джено, сваляйки своята блуза.

Ронджун щеше да си глътне езика, затова се извърна леко встрани. С периферното си зрение видя голям белег от лявата страна на тялото му, но преди да може да го разгледа по-добре, Джено се облече и го закри.

- Леле, станало е късно - отбеляза русия, поглеждайки телефона си, сетне и него. - Какво? Защо не се преоблече?

- Ами аз...

Преди да отговори, Джено му обърна гръб.

- Извинявай. Не съобразих, че може да ти е неудобно. Няма да гледам, така че може спокойно да се облечеш.

Бузите на ниското момче запариха и то се усмихна неволно, сваляйки мократа си от пот блуза. Надяна тениската на Джено върху себе си и установи, че му е доста голяма.

- Готово - каза той и другото момче се обърна към него, не можейки да скрие усмивката си. - На какво се смееш?

- На това колко си сладък в такава широка блуза.

- Не съм сладък! - тросна се той.

- Добре, както кажеш.

Но в гласа му си личеше, че няма да промени мнението си.

- Какво ще кажеш да тръгваме? След малко ще се стъмни - напомни по-големия.

- Тъмното не ме плаши.

- Теб май нищо не те плаши.

Двамата облякоха якетата си и излязоха от залата. Ронджун го изчака да заключи и заедно тръгнаха по коридора, докато си говореха.

- В колко свършват лекциите ти утре? - попита Джено, поглеждайки надолу към него.

- Към два.

- Аз имам урок до два и половина. Явно пак ще трябва да ме чакаш.

- Спокойно, и без това нямам друга работа. А и не познавам града добре.