His deadly kiss

97 💎

Шинби вървеше към стаята на Ронджун. Вече ставаше късно, но искаше да го предразположи, тъй като той отказваше да се храни.

Почука внимателно на вратата, но не получи отговор, затова реши направо да влезе. Двамата вече се бяха запознали официално, макар в началото Ронджун да беше лошо настроен към нея, заради случката в университета. Сега обаче се разбираха доста добре.

- Ти ли си? - изненада се момчето, когато Шинби влезе.

- Да. Донесох ти малко храна.

Ронджун свъси вежди.

- Не искам. Благодаря все пак.

Шинби въздъхна, но се приближи с подноса в ръце и седна на леглото до него.

- Трябва поне малко да хапнеш. Не се самонаказвай.

- Не съм гладен - продължи да упорства Джун. - Наистина не искам.

- Налага се да си послушен тук - каза сериозно тя. - В противен случай той ще те накаже.

- И как по-точно?

- Има само няколко дни до ритуала, Ронджуни. Мунбин трябва да реши, че му се подчиняваш.

- Защо да го правя?

- Той слага една специфична отвара в храната ти. Само в твоята. Това е отвара за подчинение. Трябва да го убедим, че се храниш и го слушаш.

- И ми носиш тази храна? - той се дръпна леко. - На чия страна си?

- На твоя, разбира се. Махнах онази храна, спокойно. Изхвърлих я.

- Защо го правиш? Той все пак ти е брат.

- Може да ми е брат, но се държи като същински задник - Шинби се засмя. - Хайде, вземи.

Ронджун погледна с недоверие към подноса, но въпреки това склони. Можеше ли да й вярва?

- Говорих с Джено днес - каза тя след известно време, докато той се хранеше.

Ронджун се скова.

- Няма ли да питаш? - изненада се момичето.

- Искам да питам - чернокосия се усмихна горчиво. - Но знам, че не бива.

- Разбирам.

Следващите десет минути прекараха в мълчание, докато Ронджун не приключи с яденето.

- Казваше, че не си гладен, но изяде всичко - изтъкна по-голямата и се засмя.

- Б-беше вкусно! - засрами се Джун и отмести глава встрани.