His deadly kiss

60 💎

Двамата пътуваха в мълчание. Навън вече се бе стъмнило, когато влязоха отново в града. Ронджун гледаше през прозореца, играейки си нервно с пръстите си.

Джемин го беше спасил.

Това значеше, че няма намерение да го убие, нали?

- Не знаех, че имаш кола - заговори той, нарушавайки тишината.

- Не я ползвам често - отговори Нана, гледайки в пътя.

- Ясно. Всъщност много неща не знам за теб.

Джемин се зачуди какво да каже, но той не му даде възможност.

- Как ме намери? - попита Джун, без да измества очите си от прозореца.

- Колието ти. А и си спомних, че днес трябваше да ходиш при този мъж. Още от началото не го намирах за добра идея.

Дребното момче неволно вдигна ръка към врата си, докосвайки нежната верижка.

- Какво обща има то? - обърка се той.

- Казва ми, когато си в опасност.

- Затова ли ми го даде? Да ме следиш?

- Да те пазя - поправи го той, спирайки на един светофар.

Ронджун го погледна, забелязвайки тъгата в очите му. Гледаха се няколко секунди, когато се наложи да прекъснат контакта, понеже светна зелено. Нана подкара колата, насочвайки се към квартала им.

Скоро пристигнаха и двамата слязоха, а Джемин взе раницата му от задната седалка, подавайки му я. Чернокосия я взе и ръцете им се докоснаха, карайки го да настръхне.

Ронджун тръгна напред, а другото момче предпочете да остави малко разстояние помежду им, следвайки го тихо. Прибраха се и Джун веднага се затвори в стаята си, чудейки се какво трябва да направи. Искаше да му благодари, но не знаеше как. Ако не беше Джемин, сега сигурно щеше да е изнасилен и захвърлен някъде. Трябваше ли да се бои от него? Да го избягва?

Щеше да се побърка. Смръщи вежди заради силното си главоболие. Искаше да си почине поне за момент.

Малко по-късно, докато Ронджун стоеше в леглото си, отново гледайки играта на снежинките навън, вратата на стаята му се отвори.

- Ронджун - обади се Джемин, - исках да...

- Ако отново ще искаш да говорим, спести си го - прекъсна го той. - Нямам сили за това сега.