His deadly kiss

7 💎

Джено бе позволил на дребното момче да влезе в залата, а то загуби ума и дума, щом видя помещението.

Беше наистина впечатляващо. Огледалата бяха лъснати до блясък, в другия край имаше врата, която сигурно водеше към съблекални. Стените бяха в бледо розов цвят, а светлината бе ярка, въпреки вдигнатите щори на прозорците.

- Тук е удивително - затаи дъх Джун, без да се осъзнава.

- Харесва ли ти?

- Да - кимна той, не можейки да спре да се оглежда наоколо.

Джено забеляза, че чернокосия разтрива дясната си китка с другата си ръка и привлече вниманието му, правейки му знак да седне на кожения диван от лявата страна на вратата.

- Нарани ли се много? - попита за пореден път. - Вината е моя, съжалявам наистина.

- Не, спокойно - каза по-малкия, докато сядаше. - Нищо ми няма.

Русокосия не му повярва и клекна пред него, хващайки ръката му. Умишлено стисна малко по-силно и когато дребното момче изпъшка от болка, се убеди, че се е ударил.

- За какво беше това? - измрънка Ронджун и върна ръката си до тялото.

- Излъга ме, като каза, че си добре. С каква специалност си тук?

- Живопис.

- Така ли?

Изражението му учуди Ронджун, беше доста объркан.

- Да, защо?

- Мислех, че се занимаваш с танци.

- И по какво съдиш? 

- По начина, по който огледа залата, щом влезе. Сякаш е най-любимото ти нещо.

Дребното момче се усмихна слабо и сведе глава.

- Може би е.

Джено разбра, че няма да получи друго в отговор и се изправи, взимайки шишето си с вода. Отпи малко и изтри устните си с ръка, сядайки до него.

- Чувствам се виновен - каза направо той.

- Стига. Нямаш вина, че си вра любопитния нос навсякъде.

Думите му накараха русокосия да се засмее тихо.

- А и не за пръв път навехвам ръката си, не е кой знае какво.

- Ти си живописец, тази ръка ти трябва.

- Мога да рисувам и така - увери го Ронджун.