His deadly kiss

53 💎

През последните два часа Ронджун непрекъснато ходеше в тоалетните, за да наплиска лицето си. Чувстваше се отпаднал, но не знаеше причината, а и не искаше да звъни на Джемин и да го притеснява. Защо изобщо бе дошъл днес в университета?

Тъкмо излизаше, когато се сблъска с Джънгу на прага.

- Ронджуни! - възкликна по-високия и се усмихна широко.

- Здрасти - поздрави Джун с половин уста.

- Мислех, че те няма днес.

- Реших да дойда.

- Добре ли си? Изглеждаш блед - притесни се той, виждайки лицето му.

- Няма нищо, не се тревожи.

- Искаш ли да те изпратя до сестрата? Мисля, че е тук днес.

- Не, наистина няма нужда. Ще вървя сега.

Той мина покрай него, но Джънгу го хвана за лакътя, затова дребното момче обърна глава към него.

- Професора те търсеше по-рано.

- За какво?

- Не знам. Да говорите за някаква поръчка или нещо такова. Обещах да ти предам, ако те видя.

- Благодаря ти. Къде е той сега?

- Мисля, че в ателието по живопис.

- Ясно. Благодаря още веднъж.

Ронджун му се усмихна и този път наистина тръгна.

Болката в корема му вече ставаше непоносима и се наложи да се подпре с ръка на стената, за да върви нормално. Може би нямаше да е лоша идея да мине през лекарския кабинет.

- Добре ли си? - попита познат глас и той вдигна очи, срещайки Джено.

Чудесно, само това липсваше.

Мислеше да го излъже и подмине, но някакси бе можа да го стори и поклати глава.

- Не. Боли ме...

- Какво те боли? 

Дребното момче вдигна ръка към стомаха си и го обхвана, свивайки се почти на две.

- Ронджун? - притесни се русокосия веднага и се приближи, хващайки го от двете страни. - Хей, какво ти е?

Хуанг стискаше очи, вече неспособен да понася силната болка. Краката му почнаха да треперят, а главата му - да се върти и скоро силите му напуснаха тялото. Вкопчи се в Джено, сякаш се страхуваше, че ще се строполи на пода.