His deadly kiss

88 💎

Ронджун спеше спокойно на дивана, а другите двама просто слушаха тишината. Никой от тях не смееше да заговори заради случилото се малко по-рано, когато оправяха вратата.

Вече бе наистина късно и Джено едва държеше очите си отворени, но въпреки това се държеше.

- Защо не отидеш да си легнеш? - попита Джемин изведнъж, виждайки умората му.

- Не - отказа той и поклати глава.

- Просто върви.

- Трябва да остана тук.

- Нищо няма да постигнеш като седиш тук - Нана се намръщи. - Иди и поспи малко.

- Казах ти, че... 

- Виждам, че си уморен, защо продължаваш да спориш? - въздъхна раздразнено той. - Качи се горе или аз ще те кача.

Русокосия се усмихна накриво.

- Няма да посмееш. 

- Предизвикваш ли ме, И? - инкуба кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа преценяващо.

- Съвсем не.

Двамата се засмяха на това, но смехът им секна, когато чуха викове от другата стая. Джемин беше по-бърз и скочи на крака, излизайки на бегом от кухнята. Влетя във всекидневната и видя Ронджун, който плачеше и стенеше в съня си.

Коленичи до дивана и го хвана за раменете, искайки да го успокои.

- Ронджун - повика го той, а Джено се бе озовал зад него, гледайки го притеснено. - Събуди се!

Дребното момче продължаваше да крещи, сякаш сънуваше нещо наистина ужасно. Джемин го разтърси леко, но нямаше никакъв ефект.

- Какво ти е?! - паникьоса се той, щом чернокосия започна да се гърчи от болка в ръцете му. - Джено, помогни ми!

Русия го послуша и затисна краката на Ронджун с ръце, опитвайки да го озапти, докато Джемин притискаше китките му. Въпреки усилията им, той не спираше да хлипа и да се мята на всички страни в желание да се освободи.

- Какво му става? - запита Джено.

- Не знам. За пръв път се случва.

Сърцето на Джемин се сви при вида на изражението му. Сякаш го болеше, сякаш някой му причинява болка и желае смъртта му.

- Чакай малко - каза той след малко, - нека го пуснем.

- Какво?