His deadly kiss

1💎

24 октомври, 2018г.

- Можеш ли да повярваш, Лоло? - каза възмутено чернокосото момче, допряло телефона с рамото си до ухото и разглеждайки сутрешния вестник, докато пътуваше в автобуса.

- Толкова бързо говориш, че нищо не можах да ти разбера - въздъхна най-добрият му приятел от другата страна. - Говори по-ясно, Ронджун, моля те.

- В Сеул съм от седмица, а вече прочетох за две убийства - отвърна припряно той, четейки редовете във вестника. Дори имаше и снимка, която не бе особено приятна гледка за очите.

- Убийства стават всеки ден - начумери се Чонло.

- Да, но изглежда са извършени от един и същи човек. Това значи ли, че е сериен убиец?

- Гледаш прекалено много криминални филми, глупако - скара му се приятеля му. - Остави скапания вестник и мисли за изпита си.

- Ама ти от къде...

- От къде знам, че четеш вестник ли? - изсмя се той. - Не е като да не те познавам.

Ронджун се усмихна глуповато и наистина затвори вестника. Хвана телефона с ръка, гледайки през прозореца.

- Ще ти звънна после! - почти извика той и затвори. - Моля, почакайте!

Едва успя да слезе от автобуса и да не си изпусне спирката. Беше се случило два пъти през последните дни и не искаше тази поредица да продължава. Въздъхна облекчено и се огледа. Този град беше невъзможно голям и се налагаше да свикне с това колкото се може по-бързо.

Тръгна напред, вървейки по пътеката, а от двете й страни имаше красиви градинки. Макар че есента беше към своя край, пак бе адски красиво.

- Извинете - той чу непознат глас зад гърба си и се обърна, виждайки доста високо момче срещу себе си.

- Да?

- Знаете ли дали университета е някъде тук? - попита несигурно непознатия.

- Честно казано и аз него търся - усмихна се Ронджун. - За първа година ли ще си?

- Да - засмя се нервно той и се почеса по тила. - А ти?

- Аз също. Впрочем, казвам се Ронджун - чернокосия подаде ръка напред.

- Джисънг - високото момче се здрависа с него.

Ронджун се загледа в лицето му. Беше сигурен, че е на неговите години и въпреки телосложението си, приличаше на по-малък. Имаше малки и сладки очички, а усмивката му беше доста срамежлива.