His deadly kiss

96 💎

- Само това ли успя да намериш? - попита Джено, говорейки по телефона.

- Не е много, съжалявам - каза Шинби от другата страна на линията.

Бяха минали два дни и времето сякаш беше безмилостно.

- Вечерта, когато отидох, успях само да снимам книгата със съдържанието - обясни сестра му. - После се върнах, но не открих нищо.

- Сигурна ли си, че нямаше нещо друго?

За миг настъпи мълчание.

Тя бе претърсила всички книги на подобна тема, но наистина не намери никаква информация.

- Да - въздъхна момичето. - Почакай...

- Какво? Сети ли се нещо?

- Онази вечер някой дойде в библиотеката - спомни си тя.

- Видя ли те? - Джено се притесни.

- Не, скрих се. Но чух някакви странни звуци, като от хартия... Ще се върна там довечера.

- Недей, вече е прекалено опасно.

- А какво ще правиш с Джемин, а?! - сопна се тя на висок тон. - Трябва да проверя архива със свитъците, а и мога да се грижа за себе си.

- Съжалявам, че те карам да правиш това...

- Не, аз сама го искам. Не мога да стоя безразлична. Мунбин се нуждае от малко здрав разум.

- Бъди внимателна - предупреди я той.

- Добре. Ще се чуем после.

- Обичам те, нуна - каза той, преди Шинби да затвори.

- И аз теб, дребен - тя се засмя леко, след което разговора приключи.

- Какво стана? - Джемин се намръщи, когато той се върна в стаята. Бе чул целият разговор, но въпреки това не искаше да е нахален.

- Нищо - русокосия въздиша уморено и седна до леглото му. - След малко ще стане готово - той имаше предвид храната, която бе сложил да готви.

- Добре - Нана кимна. Съвсем ясно виждаше умората му, но не смееше да каже нищо.

- Ти как си? Чувстваш ли се различно?

- Не мисля.

- Това е добре.

Малко по-късно, когато успя да го нахрани, се върна към книгите, които бе успял да намери. Книги и записки за магии, отвари и противоотрови, но нямаше абсолютно нищо за точно тази скапана отрова.