His deadly kiss

71 💎

Минаха няколко минути, докато и двамата се успокоят. Джемин внимателно излезе от него и го погали от двете страни на тялото, сякаш искаше да вземе умората му.

- Ронджун... - почти прошепна той и се приведе към лицето му. Беше замаян и неориентиран, все още зачервен и дишащ тежко и Нана помилва бузата му нежно.

- Обичам те - каза Ронджун изведнъж, поглеждайки го в очите.

Това, което направи след това, просто ужаси по-големия. Чернокосия хвана лицето му в ръцете си и го дръпна надолу към него, сливайки устните им.

Джемин почти веднага се дръпна рязко и се изправи, триейки устата си.

- Какво направи?! - той повиши тон.

Джун се надигна на лакти, гледайки го умолително.

- Казах ти, че съм готов да рискувам - напомни той и стана до седнало положение.

- Да, но... Сега ще... 

Нана изпадна в паника. За пръв път от много време не знаеше какво да направи, доплака му се и буца заседна в гърлото му. Ронджун го беше целунал. Това значеше, че...

Дребното момче разпозна ужасът, изписан на лицето му. Толкова лошо нещо ли бе направил? Къде беше сбъркал?

- Трябва да направя нещо - завайка се Джемин и скочи на крака, започвайки да обикаля стаята. Симптомите скоро щяха да се появят и щеше да загуби Ронджун завинаги, ако...

Ако нищо. Не можеше да направи нищо. Повече от век не бе успял да намери лек за смъртоносната си целувка и всеки, който целунеше, умираше за отрицателно време.

Ронджун следеше нервните му движения и просто чакаше. Чакаше нещо да стане. Но колкото повече време минаваше, се убеждаваше, че не усеща нищо. Нито болка, нито някакъв друг признак, че смъртта му е близо. Изправи се и застана до Джемин, обръщайки го към себе си. Изненада се, когато видя сълзи в очите му.

- Нана - повика го той, хващайки го над лактите. - Нана, погледни ме.

Щом чу гласа му, високото момче се разплака още повече и го прегърна силно, заравяйки лице във врата му.

- Мамка му, Ронджун... - изхлипа той. - Защо го направи? Казах ти, че...

- Нана - Джун се дръпна леко, - за колко време горе-долу се случва това? Искам да кажа... умирането.