His deadly kiss

74 💎

Джемин отключи вратата на голямата къща и влезе вътре, опитвайки се да е тих. Знаеше, че тук шума беше недопустим и дразнещ, затова се постара да се съобрази.

Реши да дойде тук, докато чака Ронджун да се върне, така или иначе скоро не го бе правил.

Огледа се наоколо. Навсякъде беше тъмно, но това не му пречеше да вижда. По рафтовете и мебелите имаше паяжини и прах, подсказвайки, че никой не се е грижил за този дом отдавна. Това беше необичайно, понеже тук винаги бе лъснато до блясък.

Изведнъж сякаш мястото се бе състарило с години и енергията, която го поддържаше живо, вече я няма.

Джемин тръгна по стълбите към втория етаж, които изскърцаха под мокрите му от кишата навън обувки. Това също беше странно. Не беше къщата, която си спомняше.

Насочи се към една от стаите, воден от миризмата на гнило и застояло. Все едно наоколо бяха оставени купчини прогнили плодове, пълни с буболечки.

Отвори вратата внимателно, надниквайки вътре. На слабата светлина в стаята успя да зърне жената, която винаги му бе помагала толкова много.

Тя стоеше на люлеещия се стол до прозореца и гледаше света навън. Очите й бяха празни и тъжни, някак носталгични, търсейки следи от живот, който никога не е водила.

- Здравей - каза тя без да го поглежда. - Чаках те.

- Съжалявам - отвърна Нана и затвори след себе си, приближавайки се предпазливо, - закъснях малко.

- Не те виня.

Едва тогава Сона обърна глава към него и той се шокира от вида й. Лицето й беше набръчкано и едва различимо, нямаше следа от онази млада и красива жена, която помнеше Джемин. Косата й бе потъмняла и сплъстена на места, изглеждаше мазна и сякаш всеки момент щеше да се счупи. Ръцете й, почиващи на облегалките на стола, бяха обрасли с бръчки и изпъкнали сини вени, които бяха почти плашещи.

- Виждам въпросите в главата ти - въздъхна тя и се усмихна слабо. - Знам какво си мислиш.

- Какво се е... 

- Достатъчно време бях тук, Джемин-а - прекъсна го тя.

- Какво значи това?

- Моментът ми настъпи.

- Не говори глупости.

- Не са глупости. Знаеш, че е вярно. Усещаш го.

Джемин почувства как краката му почват да треперят, затова приседна на леглото пред нея, опитвайки да асимилира чутото.