His deadly kiss

77 💎

Ронджун мъркаше в устата му, наслаждавайки се на целувката. Цялото му тяло трепереше от блаженство, докато това момче го целуваше по този начин.

Усещаше толкова много неща в момента. Джемин беше тъжен, ядосан, раздразнен и нежен едновременно и тотално го объркваше, но той нямаше нищо против. Щом по този начин можеше да го успокои, щеше да го направи.

Нана го освободи за няколко мига и зарови лице във врата му, обсипвайки го с малки целувки. Ронджун отпусна глава назад върху стената и затвори очи, изобщо не правеше опити да спира стоновете си.

Изпъшка, когато високото момче се отърка в пакета му и дръпна силно косата му.

- Няма да ме мъчиш, нали? - попита той запъхтян.

- Не знам. Искаш ли? - Нана се подсмихна самонадеяно и мина с език по контурите на устните му.

- Искам те в мен.

Думите му определено учудиха Джемин.

- Изведнъж стана много смел.

- Не съм бил страхлив.

- Мамка му, Ронджун... 

Джемин го отлепи от стената и тръгна с него към дивана, слагайки го на страничната облегалка. Отдръпна се и започна да се съблича, докато дребното момче го гледаше с обожание и просто чакаше, хапейки предизвикателно долната си устна.

Щом светлокосия беше напълно гол пред него, той изрита дрехите си настрани и хвана лицето му в шепите си, завладявайки отново устните му.

Ронджун постави ръце на кръста му и го погъделичка нарочно, а голямото момче захапа леко езика му. Отделиха се и той се захвана да го съблича, с което се справи доста бързо.

- Толкова си възбуден, а дори не съм те докоснал - отбеляза Джемин и се усмихна на криво, обхващайки дължината му.

Джун настръхна от това му действие и опита да свие краката си, но той не му позволи.

- Не хитрувай, Ронджуни - предупреди го той и рязко разтвори бедрата му, минавайки с дългите си пръсти по тях. - Мисля, че трябва да те накажа.

- В какво сгреших? - попита невинно той, гледайки го с похот.

- Трябва да се научиш, че принадлежиш само на мен - Нана вирна брадичка надменно, докато му доставяше удоволствие.