His deadly kiss

103 💎

Ронджун стоеше на пода в стаята през целия ден и просто чакаше. Чудеше се какво ли ще стане с него сега, напрежението просто го убиваше.

Не знаеше колко време бе минало, тъй като тук нямаше прозорци, по които да се ориентира.

Писна му да чака. Какво толкова щяха да му направят? Не можеше да проумее защо им е всичко това на тези хора, не разбираше защо...

Чу се изскърцване на врата и той надигна глава. Мунбин влезе при него и затвори зад себе си. В ръката си носеше газена лампа, благодарение на която Джун успя да го познае.

- Време е - каза той, а гласът му прозвуча някак грубо и далечно.

- За какво?

- Стани.

Дребното момче неволно изпълни и се изправи, гледайки го с недоумение.

- Ела насам.

- Защо? - този път той не се подчини.

- Трябва да започнем ритуала.

- Нямаше ли да е утре? - Ронджун се направи на ударен.

- Теб това слабо те интересува.

- Всъщност ме интересува, имайки предвид, че аз съм жертвата ти.

- Не можеш ли просто да изпълняваш? - русокосият започваше да се изнервя.

Ронджун трябваше да протака това възможно най-дълго. Трябваше да осигури още време на Джемин да дойде, ако въобще той имаше намерение да го...

Чакай. Защо изведнъж реши, че Джемин не иска да го спаси? Защо се настрои против него?

Мунбин остави газената лампа на пода и се приближи към него, хващайки го грубо за ръката. Джун изпъшка, когато той го задърпа към средата на килията.

Силуета му се загуби някъде в мрака и Ронджун се чувстваше объркан.

Чу се силно издрънчаване на метал, подобно на вериги и когато Бин застана пред него, сърцето му слезе в петите.

- За твое добро е да бъдеш послушен - посъветва го той, започвайки да връзва ръцете му.

- Какво ще правиш?

- Запази тишина.

- Но какво ще...

- Ти не чуваш ли какво ти говоря?! - развика се по-големия, стряскайки го. - Не може ли да си затвориш устата поне за малко?!