His deadly kiss

28 💎

Сърцето на Хуанг забърза ритъма си, което доста го обърка. От това малко разстояние можеше да усети аромата на по-големия и това буквално го опияни.

Видя как очите на Джемин се смъкнаха надолу, спирайки се на устните му. Отново зачака. Надяваше се този път той да го целуне и несъзнателно затвори очи.

Джемин просто щеше да се побърка. Начинът, по който това момче пасваше в ръцете му, как бавно се затвориха клепачите му в очакване на нещо, начинът, по който малките му пръсти стискаха якето на кръста му... Всичко го изкарваше извън релси.

Умираше си да го целуне. Дълбоко в него се разпали нещо голямо, което едва успя да озапти.

Прокара ръка по лицето му, карайки го да настръхне. Дланта му се плъзна по челюстта му и Нана вплете пръсти в косата на тила му, навеждайки се на неговото ниво. Не можеше да откъсне поглед от тези сочни устни, които само го приканваха да действа.

Бе напът да го целуне, само някакви си милиметри ги деляха, когато той се спря. Не можеше.

Щеше да го убие.

Потисна изгарящото чувство в гърдите си и се измести леко встрани, целувайки бузата му нежно. Това поне беше безопасно.

Ронджун отвори очи в отговор на това действие и го погледна неразбиращо.

- Не искам да прибързвам - оправда се Джемин и му се усмихна извинително.

Ронджун пламна от срам, задето отново се бе развълнувал така и се дръпна крачка назад, кимайки бавно.

- Разбирам.

- Гладен си, нали? - смени темата той. - Какво ще кажеш да се прибираме?

Дребното момче смъкна очи към ръката, която светлокосия протегна към него.

- Добре - съгласи се Джун и хвана топлата му длан, извъртайки глава встрани, за да скрие червените си бузи.

***

Ронджун беше тотално объркан. В главата му бе пълна каша и за пореден път мислеше за това. Защо толкова искаше Джемин да го целуне? Два пъти попадаха в една и съща ситуация и свършваше по еднакъв начин. Какъв беше проблема? Усещаше, че другото момче също изпитваше това, но нещо го спираше и Ронджун щеше да разбере какво е.

- Къде се отнесе пак? - въпросът на Нана го извади от мислите му.

Двамата вечеряха на масата в кухнята, стоейки в тишина, докато чакаха другия да каже нещо.